– За тези от вас, които имат нужда от опресняване на материала по гражданско право, членката на Конгреса Сантос представлява нашия окръг. Но няма страшно, ако не сте чували за нея преди. Вече чухте. – Той се обърна към нея. – Как сте днес, госпожо Сантос?
– Добре, Том, много добре. Радвам се да съм сред вас.
Стентън я приветства със собствената си версия на топла усмивка, след което се обърна обратно към публиката:
– Членката на Конгреса Сантос е тук, за да обяви нещо, което за мен представлява много важно развитие в историята на общественото управление. И което е стъпка към окончателната прозрачност, която всички очакваме от лидерите си от самото зараждане на представителната демокрация. Госпожо Сантос?
Стентън се изтегли назад и седна зад нея на висок стол. Сантос пристъпи към предната част на сцената с ръце зад гърба и огледа публиката.
– Точно така, Том. Също толкова загрижена съм, колкото и ти, за нуждата на гражданите да знаят какво вършат лидерите им. Това, в крайна сметка, е ваше право, нали така? Ваше право е да знаете как прекарват дните си. С кого се срещат. С кого разговарят. За какво им плащат данъкоплатците. До момента работим със система на отчетност, създавана за всеки конкретен случай. Сенатори, представители, кметове и общински съветници от време на време публикуват графиците си и позволяват на гражданите различна степен на достъп. Но ние продължаваме да се питаме, защо се срещат те с този бивш сенатор, превърнал се в лобист? И как се е сдобил онзи конгресмен със сто и петдесетте хиляди долара, които ФБР намериха скрити под хладилника? А как онзи сенатор е успял да си урежда срещи с немалко жени, докато съпругата му се е подлагала на химиотерапия? Искам да кажа, че подобни нарушения, извършени от длъжностни лица, докато вие, гражданите, сте им плащали заплати, са не само жалки, не само неприемливи, но също така и ненужни.
Последваха бурни овации. Сантос се усмихна, кимна и продължи.
– Всички винаги сме искали и очаквали прозрачност от лидерите си, но технологията, която би могла да я осъществи, не е била налице. Днес обаче не е така. Както ни демонстрира Стюарт, много лесно е да осигуриш на свети неограничен достъп до ежедневието си, за да можем всички да виждаме това, което и ти виждаш, да чуваме това, което казваш. Благодарим ти за куража, Стюарт!
Публиката отново аплодира Стюарт с нова страст, като мнозина вече подозираха какво се готви да обяви Сантос.
– Затова смятам да последвам Стюарт по пътя към просветлението. И докато вървя натам, ще покажа каква може и трябва да бъде демокрацията: абсолютно открита, абсолютно прозрачна. От днес нататък ще нося същия уред, какъвто носи и Стюарт. Всяка моя среща, крачка, дума ще са достъпни за всички мои избиратели и за целия свят.
Стентън се изправи от стола и се приближи до Сантос. Обърна се към събралия се Кръг:
– Нека аплодираме госпожа членката на Конгреса Сантос!
Но публиката и бездруго вече ръкопляскаше. Чуха се подсвирвания и Сантос цялата грейна. Докато залата гърмеше, иззад кулисите излезе техник, който провеси колие на шията й – по-дребна версия на камерата на Стюарт. Сантос вдигна обектива към устните си и го целуна. Всички заликуваха. След минута Стентън вдигна ръка и публиката затихна. Обърна се към Сантос:
– Значи казвате, че всеки разговор, всяка среща, всяка минута от деня ви ще бъде излъчвана?
– Да. Ще бъде на профила ми в Кръга. Всеки миг, докато не си легна.
Публиката отново заръкопляска и Стентън изчака, след което пак призова за тишина.
– Ами ако тези, с които се срещате, не желаят дадена среща да бъде излъчвана?
– Тогава няма да се срещат с мен – отговори тя. – Или си открит, или не си. Или носиш отговорност, или не носиш. Какво е това, което някой може да каже пред мен, но не и пред обществото? Коя част от това да представлявам хората не трябва да бъде достояние на същите тези хора?
Овациите заглушаваха думите й.
– Именно – кимна Стентън.
– Благодаря ви! Благодаря ви! – Сантос се поклони с долепени една към друга длани, като за молитва. Аплодисментите продължиха няколко минути.
Най-накрая Стентън пак помоли за тишина.
– А кога да очакваме стартирането на тази нова програма? – попита той.
– Няма друго време, освен настоящето – отговори тя. Натисна копче на апарата около шията си и образът от камерата се прожектира на огромния екран зад нея. Публиката се видя с кристална яснота и отново избухна в аплодисменти. – За мен всичко започва сега, Том. И се надявам скоро да започне и за останалите лидери на тази страна, както и за тези във всяка демокрация по света.