Тя се поклони, като отново сключи длани, и тръгна да слиза от сцената. Когато приближи завесите вляво, спря.
– Няма причина да минавам оттук. Твърде тъмно е. Ще мина отсам.
Лампите в аудиторията блеснаха, когато тя стъпи долу, под ярката светлина, сред хилядите лица, които ликуваха. Тръгна направо по пътеката и всички ръце се протягаха към нея, лицата се усмихваха и й казваха благодаря, благодаря, давай напред и ни накарай да се гордеем с теб.
Същата вечер в Колонията имаше прием в чест на Сантос, която продължи да се радва на обкръжение от нови почитатели. Мей за момент си помисли да се доближи, за да й стисне ръката, но тълпата около нея беше твърде гъста цяла вечер, затова отиде да хапне от бюфета – някакво ястие от свинско, приготвено в кампуса – и зачака Ани. Беше й казала, че ще се опита да дойде, но имала някакъв краен срок, който я притискал – за разглеждане в Европейския съюз.
– Пак мрънкат за данъците – беше казала Ани.
Мей се разходи из залата, украсена в стил пустиня – кактуси и планини от пясъчник се издигаха пред стени с дигитални залези. Срещна и поздрави Дан, Джаред и няколко от новаците, които обучаваше. Огледа се за Франсис с надеждата, че не е наоколо, но после се сети с голямо облекчение, че той спомена конференция в Лac Вегас – събрание на правоохранителните органи, пред които представяше „ДетТектор“. Пред погледа й един от залезите на стената се стопи, за да отстъпи място на лицето на Тай. Беше с набола брада, торбички под очите и изглеждаше на края на силите си, но въпреки това се усмихваше широко. Носеше обичайния си свръхголям черен суичър и си почисти очилата с ръкава, преди да огледа залата от край до край, като че ли можеше да види всички, независимо къде седят. А може и да ги виждаше. Залата бързо затихна.
– Здравейте на всички. Съжалявам, че не съм с вас. Работя по няколко много интересни нови проекта, заради които не мога да се присъединя към прекрасни събития като това, на което се радвате вие в момента. Но исках да поздравя всички ви за този невероятен нов напредък. Смятам, че е важна стъпка за Кръга и ще ни направи още по-страхотни! – За секунда като че ли погледна този, който го снимаше, сякаш за да се увери, че е казал достатъчно. След това погледна обратно към залата. – Благодаря на всички за усилената работа по този проект и нека истинският купон да започне сега!
Лицето му изчезна и на негово място отново се появи дигиталният залез. Мей си поговори с няколко новака от нейния отдел, част от които досега не бяха слушали Тай на живо и бяха на ръба на еуфорията. Снима ги, качи снимката в Зинг и добави: „Супер вълнуващо!“.
Отиде да си вземе втора чаша вино. Тъкмо реши да мине без салфетката под чашата, защото нямаше никакъв смисъл от нея и само щеше да си я тикне в джоба, когато мярна Калден. Седеше на едно мрачно стълбище. Мей закриволичи към него през тълпата и когато той я забеляза, лицето му грейна.
– Ехо, здрасти! – поздрави я.
– „Ехо, здрасти“?
– Извинявай – понечи да я прегърне. Тя обаче се отдръпна.
– Къде беше?
– Как така?
– Изчезна за две седмици.
– Толкова време ли мина? Тук си бях. Даже веднъж дойдох да те видя, но ми се стори заета.
– Идвал си до O.K.?
– Да, но не исках да те притеснявам.
– И не успя да ми оставиш някакво съобщение?
– Не ти знам фамилията – усмихна се, като че ли знаеше доста повече, отколкото признаваше. – А ти защо не ме потърси?
– И аз не ти знам фамилията. И никъде не открих никакъв Калден.
– Така ли? Как го пишеш?
Мей започна да изброява вариациите, с които беше пробвала, но той я прекъсна.
– Виж, няма значение. И двамата сме се издънили. Но сега сме тук.
Мей направи крачка назад и го огледа с надеждата някъде по него да открие доказателство дали е истински, или не – истински кръгаджия, истински човек. Пак беше спретнато облечен с фланела с дълъг ръкав, този път на тънки хоризонтални райета в зелено, червено и кафяво, и пак се беше вмъкнал в много тесен черен панталон, с който краката му приличаха на буквата Л.
– Тук работиш, нали? – попита го тя.
– Естествено. Как иначе ще вляза? Охраната е доста строга. Особено в ден като днешния, с бляскавата ни гостенка. – Той кимна към Сантос, която даваше автограф върху нечий таблет.
– Изглеждаш все едно се каниш да си тръгваш – отбеляза Мей.