Мей понечи да отговори, но той продължи.
– И така, всеки път, когато чуеш камбанката, трябва да кимнеш – устройството ще го отчете и ще чуеш въпрос в слушалките. Отговаряш на съвсем нормален, прост език. В много случаи въпросите ще очакват един от стандартните два отговора, да и не. Системата за гласово разпознаване е специално пригодена за тези два отговора, така че дори и да го сдъвчеш, пак ще те разбере. Не би трябвало да имаш проблеми с който и да е отговор, стига просто да го изговориш. Искаш ли да пробваме?
Мей кимна, камбанката звънна, тя кимна отново и в слушалките чу въпрос: „Обичаш ли обувки?“.
Тя се усмихна и каза „да“.
Пийт й намигна.
– Това беше лесно.
Гласът в слушалките зададе друг въпрос: „Обичаш ли шик обувки?“.
– Да.
Пийт вдигна ръка, за да покаже пауза.
– Така. Разбира се, повечето въпроси не са базирани на някой от стандартните отговори – да, не, може би, усмивка и прочие. Можеш да отговаряш на всеки въпрос и по-подробно. Ето, следващия ще иска повече.
„Колко често си купуваш нови обувки?“
– Веднъж на два месеца – отговори Мей и чу звън. – Пак имаше камбанка, това хубаво ли е?
– Да, да, извинявай – каза той. – Тъкмо я активирах. Значи, че отговорът ти е бил отчетен и записан и че следващият въпрос е готов. Тогава може да кимнеш пак и ще продължиш нататък, а може и да изчакаш за сигнал.
– Добре, но каква е разликата?
– Ами, имаш определена... как да кажа, не квота, но да речем брой въпроси, на които ще е добре и ще се очаква да отговаряш в даден работен ден. Примерно петстотин, но може да са повече, може и по-малко. Ако искаш ги минавай наведнъж или си ги разпределяй през деня. Повечето хора отговарят на петстотин за един час, така че не е особено тежко. А можеш и да чакаш сигнала, който ще чуеш, ако програмата сметне, че трябва да забързаш темпото. Минавала ли си някой от онези онлайн въпросници за правилно движение по пътищата?
Беше правила един такъв. Имаше двеста въпроса, които се очакваше да мине за два часа. Тя обаче отговори на всички за двайсет и пет минути.
– Да – каза Мей.
– Е, това е същото. Сигурен съм, че за нула време можеш да се справиш с една дневна доза. Естествено, винаги можем да я увеличим, ако постигаш добро темпо. Как ти звучи?
– Отлично.
– А ако ти изникне нещо по-спешно и не можеш да продължиш веднага, след време ще чуеш втори сигнал, който ще те подсети да се върнеш към въпросите. Сигналът трябва да е друг. Искаш ли да си го избереш?
Двамата отново прослушаха различните сигнали и Мей си избра далечна сирена.
– Или – вметна той, – има и един друг вариант, който някои хора предпочитат. Чуй. Всъщност чакай малко.
Погледът му се разфокусира и той каза в микрофона:
– Демо глас Мей, М – Е – Й. – След това я погледна отново. – Добре, ето го.
Мей чу как собственият й глас прошепва името й. Прозвуча някак интимно и през тялото й премина странна тръпка.
– Това е твоят глас, нали?
Мей се почувства замаяна, смутена – изобщо не звучеше като нея, – но все пак успя да кимне.
– Програмата има достъп до гласа ти чрез телефона и след това може да формира думи. Даже самото ти име! Значи това ще ти е вторият сигнал?
– Да – каза тя. Не беше сигурна дали иска да чува как собственият й глас изрича собственото й име, при това многократно, но същевременно знаеше, че иска да го чуе отново възможно най-скоро. Беше толкова странно, на границата с ненормалното.
– Чудесно – каза Пийт. – Значи, това беше. Когато си стигнеш обратно на бюрото, ще чуеш първата камбанка. След това мини през колкото можеш повече въпроси този следобед – поне през първите петстотин. Става ли?
– Става.
– А, и като се върнеш на бюрото, ще имаш нов екран. С въпросите понякога се появяват и изображения, ако се налага. Стараем се да е минимално, защото знаем, че ти е нужна концентрация.
Когато се върна, новият й, пети екран стоеше вдясно от този за въпроси от новаците. Беше един часът без няколко минути, затова реши да изпробва системата. Първата камбанка звънна и тя кимна. Чу женски глас с дикция на новинар, който я попита: „Когато е време за ваканция, какво предпочиташ: почивката, като например плаж или луксозен хотел, или по-скоро приключенията, като например рафтинг?“.
– Приключения – отговори Мей.
Чу тиха, благозвучна камбанка.