„Благодаря. Какъв вид приключения?“
– Рафтинг – каза Мей.
Още една камбанка. Мей кимна.
„Благодаря. За рафтинг предпочиташ пътуване за няколко дни или за един ден?“
Мей вдигна поглед и видя, че стаята се пълни с останалите от екипа, които се връщаха от обяд. Беше 12:58.
– За няколко дни.
Камбанка. Мей кимна.
„Благодаря. Как ти се струва пътуване до Гранд Каньон?“
– Усмивка.
Камбанката тихо звънна. Мей кимна.
„Благодаря. Би ли платила 1200 долара за уикенд в Гранд Каньон?“
– Не знам – каза тя и видя Джаред, който отново се беше качил на стола.
– Каналът е отворен! – провикна се той.
Почти веднага се появиха дванайсет запитвания от клиенти. Отговори на първото, получи оценка 92, изпрати анкета и я повиши на 97. Отговори на следващите две запитвания със средна оценка 96.
„Мей.“
Беше женски глас. Тя се огледа за Рената. Но наблизо нямаше никого.
„Мей.“
Тогава осъзна, че това е собственият й глас, сигналът, който сама беше избрала. Беше по-силен, отколкото очакваше, по-силен от въпросите и камбанката, но въпреки това звучеше съблазнително, вълнуващо. Намали звука на слушалките и отново го чу: „Мей“.
С по-слаб звук сигналът не звучеше толкова пленително, затова отново го увеличи.
„Мей.“
Беше нейният глас и го знаеше, но все пак не звучеше толкова като самата нея, а по-скоро като някоя по-зряла, по-мъдра нейна версия. Мей си помисли, че ако имаше по-голяма сестра, която е преживяла повече от нея, би звучала точно така.
„Мей.“
Гласът като че ли я вдигаше от стола и я завърташе в кръг. Всеки път, когато го чуеше, сърцето й се разтуптяваше.
„Мей.“
– Да? – реагира тя най-сетне.
Но не се случи нищо. Устройството не беше програмирано да отговаря на въпроси. Пийт не й беше казал как да продължи оттук. Опита с кимване.
„Благодаря ти, Мей“, каза гласът й и камбанката звънна.
„Би ли платила 1200 долара за седмица в Гранд Каньон?“
– Да.
Камбанка.
Беше лесно за усвояване. На първия ден отговори на 652 въпроса и получи поздравителни съобщения от Пийт Рамирес, Дан и Джаред. Чувстваше се силна и искаше да ги впечатли още повече, затова на следващия ден мина 820 въпроса, а на по-следващия – 991. Не беше трудно и одобрението на всички й се отразяваше добре. Пийт й каза, че клиентите много ценели приноса, откровеността и споделената й гледна точка. Симпатията й към програмата улеснявала разпространяването й сред други от екипа и до края на втората седмица още десетина души в стаята отговаряха на въпроси. Трябваше й около ден да свикне с постоянното кимане на толкова глави в различен стил – някои бяха резки движения като на птици, други бяха по-плавни, – но скоро това стана част от рутината, наред с писането по клавиатурите, седенето зад бюрата и съобщенията по екраните. В дадени моменти се виждаше красивата гледка на група глави, които кимат в унисон, като че ли в ушите им звучи една и съща музика.
Този допълнителен слой на заетост разсейваше Мей от мисли за Калден, който още не се беше свързал с нея и който така и не вдигна телефона. След два дни беше спряла да звъни и реши изобщо да не го споменава пред Ани или който и да било друг. Отново беше поела по същия мисловен път, както след първата им среща при цирка. Отначало намираше тази негова неоткриваемост за вълнуваща, дори оригинална. Но след три дни това поведение започна да й се струва твърдоглаво и незряло. На четвъртия играта й омръзна. Всеки, който изчезва така, е несериозен човек. Очевидно нямаше истински намерения към нея и чувствата й. Всеки път, когато се видеха, беше изключително пламенен, но когато се разделяха, отсъствието му – което беше абсолютно, а такава категорична липса на комуникация в място като Кръга беше толкова трудно постижима – граничеше с насилие. Въпреки че Калден беше единственият мъж, към когото бе изпитвала истинска страст, нещата между тях бяха приключили. Предпочиташе да се примири с някой друг, ако е на разположение, ако споделя, ако може да го открие.
През това време Мей подобряваше резултатите си в проучването. Тъй като броят на отговорените въпроси се виждаше от всички, конкуренцията тласкаше участниците напред и ги държеше в приятно напрежение. Средното й постижение беше 1345 въпроса за един ден – второ място след един от новаците на име Себастиан, който седеше в ъгъла и никога не си взимаше обедна почивка. При положение че на четвъртия си екран все още получаваше куп въпроси от новаците, не й пречеше да е на второ място в тази категория – особено след като цял месец поддържаше ПопРанга си около 1900, докато Себастиан тепърва имаше да пребори четирите хиляди.