– И просто си пишете, все едно не е кой знае какво?
Мей реши, че трябва да смекчи удара.
– Е, не по цял ден.
– Не по цял ден? – Лицето на Джина се огря от колеблива усмивка.
Ани ги прекъсна: „Наистина ли няма да ми кажеш?! Казвай веднага“.
– Извинявай, почти приключихме – каза Мей и написа: „Не. Ще го тормозиш“.
Ани не се отказа: „Прати ми снимка“.
„Няма да стане. Но имам“, писа Мей, изричайки втората лъжа, която смяташе за наложителна. В крайна сметка наистина имаше негова снимка и в момента, в който осъзна, че я има, можеше да го каже на Ани без да лъже, но и без това да е цялата истина, и тази снимка заедно с бялата лъжа за името му щеше да й позволи да продължи да се вижда с този мъж, който спокойно можеше да е заплаха за Кръга. Знаеше, че може да използва тази втора лъжа пред Ани, за да си спечели още време – време да се издига и да се спуска върху Калден, докато се опитва да установи кой всъщност е той и какво иска от нея.
„Снимка в движение. Но я пуснах в лицевото разпознаване и всичко се навързва.“
„Слава богу. Само че си голяма кучка.“
Джина, която прочете и това, беше видимо смутена.
– Може би трябва да продължим по-късно? – попита тя. Челото й лъщеше.
– Не, не, извинявай – каза Мей. – Продължаваме. Ще обърна екрана.
Получи се още едно съобщение от Ани. Докато извърташе екрана, Мей набързо го прочете: „Чу ли трошене на кости, докато седеше върху него? Старците са крехки и такова напрежение, каквото ми описваш, може да е фатално“.
– Добре – каза Джина и преглътна звучно, – от години насам по-малките компании следят и се опитват да повлияят на връзката между онлайн споменаванията, критиките, коментарите, оценките и реалните продажби. В Кръга обаче сме разработили начин да измерваме въздействието на тези фактори, т.е. на твоята активност, и да го свържем с конверсията.
Мей чу сигнала за още едно съобщение, но не му обърна внимание и Джина продължи, развълнувана, че е по-важна от Ани, дори и само за миг.
– Следователно всяка осъществена продажба, която е била подтикната или окуражена от твоята препоръка, покачва личния ти конверсионен рейтинг. Ако твоята покупка или препоръка доведе до още 50 покупки, тогава конверсрейтингът ти се увеличава с 50. Има колеги с по 1200. Това означава, че средно 1200 души си купуват това, което и те. Акумулирали са достатъчно доверие и хората вярват безрезервно на препоръките им, дори обикновено са им искрено благодарни за гаранцията, която на практика получават по този начин. Ани, естествено, има един от най-високите рейтинги в целия Кръг.
Тогава отново се чу звукът за съобщение и Джина примигна, все едно някой я зашлеви, но въпреки това продължи.
– Така, за момента средният ти конверсрейтинг е 119. Което не е никак зле. Но по скалата 1-1000 има още много пространство за развитие. Под конверсрейтинга ти стои търговската стойност – общата брутна цена на продуктите, които си препоръчала. Да кажем, че си препоръчала някакъв ключодържател и 1000 души са ти се доверили. Тогава тези 1000 ключодържателя, за по 4 долара всеки, покачват търговската ти стойност на 4000 долара. Просто брутната цена на стоката, която си „продала“. Забавно, а?
Мей кимна. Наистина й харесваше идеята да може реално да следи ефекта на споделените си вкусове и препоръки.
Чу се още едно съобщение. Джина като че ли вече едва сдържаше сълзите си. Стана от стола.
– Добре, имам чувството, че ти нарушавам обедната почивка и приятелството. Това беше за конверсията и търговската стойност. Знам, че разбра всичко. До края на деня ще имаш нов екран, който ще ги измерва. – Джина се опита да се усмихне, но сякаш не можеше да повдигне крайчетата на устните си достатъчно, че да изглежда убедително. – А, да, и последно: минималните очаквания за силните служители на Кръга са конверсрейтинг 250 и седмична търговска стойност от 45 000 долара – скромна цел, която повечето в Кръга надвишават в пъти. И ако имаш някакви въпроси... – тя се спря и очите й като че ли се навлажниха, – е, със сигурност може да питаш Ани. – След което се обърна и си тръгна.
Няколко дни по-късно, един безоблачен четвъртък, Мей пътуваше към родната си къща за първи път, откакто осигуровката на баща й в Кръга беше влязла в сила. Знаеше, че оттогава той се чувства далеч по-добре и нямаше търпение да го види лично; надяваше се, колкото и да беше абсурдно, че ще открие някаква чудотворна промяна, макар да й беше ясно, че подобрението ще е минимално. Въпреки това и двамата звучаха много жизнерадостно както по телефона, така и в съобщенията си: „Всичко вече е различно“, повтаряха те от седмици и все я викаха вкъщи да празнуват. И така, в очакване на признателността им, тя тръгна на изток, след това на юг и когато пристигна, баща й я посрещна на вратата, очевидно по-силен и, още по-важното, по-самоуверен, повече като истински мъж – мъжът, който някога беше. Той се пресегна напред и докосна гривната си до тази на Мей.