Бейли, потънал в мисли, направи кратка пауза, след което се фокусира обратно върху Мей.
– Разбирам, че не си била особено доволна от главната си роля в демонстрацията на Гус за „ЛюбЛюб“.
– Просто ме хвана неподготвена. Не ме беше предупредил.
– Само за това ли?
– И защото представи един изопачен образ на истинското ми аз.
– Информацията невярна ли беше? Имаше ли грешни факти?
– Е, не точно. Просто беше... откъслечно. И може би заради това ми се стори погрешно. Просто взе няколко късчета и ги представи като цялата ми същност...
– Сторило ти се е непълно.
– Да.
– Мей, много се радвам, че поставяш нещата така. Както знаеш, самият Кръг се стреми да стане пълен. В Кръга се опитваме да затворим кръга. – Бейли се засмя на собственото си остроумие. – Само че, предполагам, знаеш какви са цялостните цели за тази пълнота?
Мей не знаеше, но отговори:
– Мисля, че да.
– Погледни логото ни – каза Бейли и посочи екрана на стената, където се появи логото на Кръга. – Виждаш ли буквата „с“ по средата? Отворен кръг. От години насам ме тревожи и се е превърнал в символ на това, което трябва да направим тук – да го затворим. – Буквата на екрана се затвори в идеален кръг. – Виждаш ли? Кръгът е най-могъщата форма на вселената. Нищо не може да го победи, нищо не може да го подобри, нищо не може да е по-перфектно. Тъкмо това искаме да сме и ние: перфектни. Следователно всяко късче информация, което ни убягва, всичко, до което нямаме достъп, ни пречи да сме перфектни. Разбираш ли?
– Напълно – увери го Мей, макар да не беше сигурна дали наистина е така.
– Ръка за ръка с този стремеж върви и целта ни Кръгът да е способен да помага индивидуално на всеки да се чувства по-завършен и впечатленията на останалите за него да са цялостни – базирани на цялостна информация. И да не ни позволява да се чувстваме, както ти си се почувствала – все едно светът вижда един разкривен, откъслечен образ на истинското ни аз. Като счупено огледало. Ако погледнеш в счупено огледало, напукано и с липсващи парчета, какво ще видиш?
Сега Мей прозря смисъла. Основана на непълна информация, всяка оценка, критика или представа за каквото и да е винаги ще е погрешна.
– Разкривен, накъсан образ – отговори тя.
– Точно така. А какво ще видиш, ако огледалото е цяло?
– Всичко.
– Огледалото не лъже, нали?
– Разбира се. Огледалото е реалността.
– Но само ако е цяло. В твоя случай с презентацията на Гус проблемът е бил тъкмо там, в нарушената цялост.
– Хм – промърмори тя.
– „Хм“?
– Искам да кажа, да, така е. – Не беше сигурна защо изобщо си отвори устата, но думите просто се изляха навън, преди да успее да ги удържи: – Но все пак смятам, че има неща, макар и малко, които бихме искали да запазим за себе си. Всеки върши неща, когато е сам или когато е в леглото, от които би го хванало срам.
– Но защо трябва да го е срам?
– Е, може би невинаги точно ще го е срам. Но може би има неща, които да не иска да споделя. Които смята, че останалите сигурно няма да разберат. Или че ще променят представата на хората за него.
– Така... при такова положение в крайна сметка резултатът ще е един от два варианта. Първият – ще осъзнае, че тези дейности, каквито и да са те, са толкова широко разпространени и безобидни, че няма смисъл да се пазят в тайна. Ако им отнемем тази мистичност, ако признаем, че всички ги правим, то те губят способността си да шокират. Така се доближаваме до честността и се отдалечаваме от срама. Вторият, още по-добър, вариант е, ако всички, като общество, решим, че това са дейности, които не желаем да извършваме – и фактът, че всички знаят кой е извършителят или поне имат възможността да разберат, би предотвратил тези дейности. Точно както каза и самата ти – ако си знаела, че някой те гледа, никога нямаше да откраднеш каяка.
– Така е.
– Никой няма да гледа порно на работа, ако знае, че го наблюдават, нали?
– Не вярвам.
– Е, значи проблемът е решен, нали така?
– Ами, да, предполагам.
– Мей, случвало ли ти се е някога да пазиш тайна, която дълго е гниела дълбоко в теб, и в момента, в който си я изкарала наяве, веднага си се почувствала по-добре?
– Разбира се.
– И на мен ми се е случвало. Такава е същината на тайните. Когато ги държим в себе си, са като рак. Но излязат ли навън, са безвредни.
– Значи казвате, че не трябва да има тайни.
– От години размишлявам върху това и все още не съм измислил сценарий, в който една тайна има повече ползи, отколкото вреди. Тайните пораждат асоциално, неморално и унищожително поведение. Не си ли съгласна?