Катерът бил почти спрял, когато радарът го изгубил на фона на масата на Фобос. По време на спирачния маньовър на К–15 „Дорадус“ се доближил на броени минути от него и също намалил скоростта, за да не се сблъскат. Кръстосвачът спрял на едва три хиляди километра от спътника, но не открил и следа от катера. По начало можел лесно да бъде забелязан с телескоп, но очевидно се намирал от обратната страна на Фобос.
След няколко минути се появил повторно, устремен с пълна скорост в посока, противоположна на Слънцето. Ускорението му било от порядъка на пет „g“ и при това нарушил своето радиомълчание. Едно автоматично устройство предавало непрекъснато следното любопитно послание:
„Бях принуден да кацна на Фобос, тъй като ме нападна кръстосвач от клас «Z». Смятам, че ще мога да удържа, докато пристигнете, обаче побързайте.“
Посланието не било дори закодирано, което озадачило капитан Смит. Предположението, че К–15 е все още на борда на катера и че ставало дума за хитрина, му се сторило наивно. Дали пък все пак преследваният не опитвал двоен блъф? Посланието очевидно било умишлено излъчено с открит текст, за да го обърка. Не разполагал с достатъчно време и гориво, за да преследва катера, а и К–15 наистина можел да е върху Фобос. Задавали се вражески подкрепления и навярно щяло да бъде разумно кръстосвачът да се махне по-бързо оттам. Изразът „Смятам, че мога да удържа, докато пристигнете“ може би целял да заблуди преследвачите. А може би означавал, че идва помощ.
Сетне дюзите на катера угаснали. Очевидно, горивото му свършило, и сега се отдалечавал от Слънцето с не повече от шест километра в секунда. Значи К–15 наистина кацнал на Фобос, щом катерът му сега напускал безпомощен Слънчевата система. Капитан Смит не харесал посланието и решил, че катерът се насочил към движещ се насреща му боен кораб, намиращ се на неизвестно разстояние. „Дорадус“ започнал да се доближава до Фобос, за да не губи време.
На пръв поглед капитан Смит изглеждал господар на положението. Корабът му бил въоръжен с дузина тежки направлявани снаряди и с две електромагнитни оръдия. Противникът му бил човек с космически скафандър, попаднал в капана на луна с двадесеткилометров диаметър. Едва когато капитанът за пръв път огледал Фобос от разстояние по-малко от сто километра, започнал да си дава сметка, че К–15 може би все пак има някакви шансове.
Да се твърди, че Фобос има диаметър от двадесет километра, както е написано в книгите по астрономия, е подвеждащо. Думата „диаметър“ предполага наличието на симетрия, каквато при Фобос определено отсъства. Подобно на бучките от космическо вещество, наречени астероиди, и той представлява безформена скала, носеща се из пространството, без каквато и да е следа от атмосфера и с едва доловима гравитация. Прави обиколка около оста си на всеки седем часа и тридесет и девет минути и по този начин е винаги с лице към Марс, разположен толкова близо, че от спътника му се вижда само половината планета, като полюсите й остават скрити зад линията на хоризонта. За Фобос няма много какво друго да се каже.
К–15 нямал много време да се наслаждава на света над главата му. Бил прибрал цялото оборудване, което успял да изхвърли през люка, преди да включи двигателя на автоматичен режим и напусне катера. Когато той се понесъл към звездите, изпратил го с поглед, изпълнен с чувства, които не се потрудил да анализира. Изгорил мостовете зад себе си и единствената му надежда била, че приближаващият се боен кораб ще успее да засече сигналите, излъчвани от празния вече катер, устремил се към нищото. Съществувала и плахата надежда, че вражеският кръстосвач може да се опита да го преследва, но не бил много уверен в това.
Огледал се, за да опознае новия си дом. Единствената светлина била червеникавото сияние на Марс, тъй като слънцето вече залязло. Тя обаче му била достатъчна и виждал всичко много добре. Оказал се в центъра на неравна двукилометрова равнина, обградена от ниски хълмове, които при необходимост лесно можел да прескочи. Спомнил си отдавна прочетен разказ за човек, неволно скочил от Фобос, без да успее да се завърне (всъщност, ставало дума за Деймос). Това едва ли е било вярно, тъй като за целта е необходимо ускорение от поне десет метра в секунда. Все пак трябвало да внимава, тъй като при недобре пресметнат отскок можел с лекота да се окаже на такава височина, че да изминат часове, преди да се завърне на повърхността. Това можело да бъде фатално за него. Планът на К–15 бил изключително прост. Трябвало да стои колкото се може по-близо до повърхността на Фобос на място, диаметрално противоположно на кръстосвача. Дори и „Дорадус“ да изстреля всичките си боеприпаси срещу двадесеткилометровата скала, К–15 нямало да почувства даже и вибрациите. Съществували само две сериозни опасности, едната от които не го вълнувала особено.