На лаика, незапознат с тънкостите на астронавтиката, такъв план би могъл да се стори самоубийствен. „Дорадус“ бил въоръжен с най-съвременни оръжия, а и двадесетте километра, отделящи го от жертвата му, можел да измине за по-малко от секунда при максимална скорост. Капитан Смит обаче знаел добре как стоят нещата и изгубил доброто си настроение. Било му много добре известно, че от всички транспортни средства, измислени от човека, кръстосвачите имали най-малка маневреност. К–15 можел да обиколи дванадесет пъти малкия си свят, докато „Дорадус“ направи само една обиколка, и то с усилия.
Едва ли е необходимо да навлизаме в технически подробности, но тези, които все още не са убедени в истинността на горното твърдение, би било добре да се запознаят с някои основни факти. Един ракетен космически кораб очевидно е способен да постигне ускорение единствено по посока на главната си ос, т.е. напред. Всякакво отклонение от такъв курс предполага физическо извръщане на кораба, така, че струята на двигателите да смени посоката си. Всички знаят, че това се постига чрез вътрешни жироскопи или тангенциално разположени ракети за маневриране. Как обаче точно се осъществява това предполагаемо просто маневриране е известно на твърде малко хора. Един напълно зареден с гориво обикновен кръстосвач има маса от порядъка на две-три хиляди тона, което не го прави особено маневрен. По-лошо обаче е, че дори не толкова масата, колкото инерционният момент е от особена важност. Тъй като кръстосвачът притежава дълга и тънка форма, инерционният му момент е колосален. Макар и това рядко да се споменава от инженерите-астронавти, факт е, че на един космически кораб са потребни поне десет минути, за да се завърти на сто и осемдесет градуса, каквито и да са неговите жироскопи. Ракетите за маневриране също не помагат много, пък и използването им е ограничено, тъй като са склонни да предизвикат постоянно въртеливо движение, което причинява големи неудобства на обитателите на кораба.
При нормална обстановка тези недостатъци не са чак толкова сериозни — разполагаш с милиони километри и със стотици часове, предостатъчни за решаването на такива дребни проблеми, като промяната на курса. Определено против правилата е обаче да се движиш в кръгове с радиус от десет километра, така че командирът на „Дорадус“ съвсем основателно решил, че К–15 не играе честно.
В този момент съобразителният беглец се възползвал от обстановката, без да изчака тя да се влоши. С три скока се оказал при хълмовете, където се почувствал по-защитен, отколкото в равнината. Преди това скрил храната и оборудването от катера на място, където се надявал после да успее да ги открие. Това обаче не го вълнувало, тъй като и в скафандъра си можел да оцелее цял ден. Малкото пакетче, причинило всичките му неприятности, било добре укрито в едно от множеството скривалища на добре скроения му скафандър.
В планината се почувствал много самотен, макар че неговата самота далеч не била толкова пълна, колкото му се щяло. Марс, закован на постоянно място в небето, започнал да избледнява, когато Фобос се оказал на нощната страна на планетата. К–15 успял да забележи светлините само на някои от марсианските градове, малки блестящи точици в местата, където се пресичали невидимите канали. Всичко останало, което възприемал, представлявало звезди, тишина и нащърбените контури на хълмовете, които му се струвало, че можел да докосне с ръка. От „Дорадус“ все още нямало и следа. Навярно кръстосвачът в момента внимателно оглеждал с телескоп осветената страна на Фобос.
Марс се оказал много полезен часовник. По всяка вероятност заедно с изгрева на слънцето щял да дойде и „Дорадус“. Не било изключено обаче да се появи и от някоя неочаквана посока. К–15 обаче се боял най-много от възможността той вече да е стоварил група десантници, които да го търсят — това според него била най-голямата опасност.
За тази възможност преди него се сетил самият капитан Смит. Съобразил обаче, че повърхността на Фобос е от порядъка на хиляда квадратни километри, и че за претърсване на тази неравна повърхност не можел да задели повече от десет души. Освен това предположил, че К–15 по всяка вероятност бил въоръжен.