Последното съображение би могло да се стори някому несъществено, като се има пред вид въоръжението на „Дорадус“. И би сгрешил. Наистина при нормални обстоятелства на един космически кръстосвач пистолети и автомати му трябват толкова, колкото и арбалети и мечове. На борда на „Дорадус“, и при това съвсем случайно и в нарушение на правилника, имало един автоматичен пистолет с около сто патрона. С други думи, всякакъв десантен отряд щял да представлява група невъоръжени мъже, издирващи добре укрил се и отчаян човек, способен да ги обстрелва от удобна позиция. К–15 отново нарушил правилата на играта.
Терминаторът на Марс междувременно се превърнал в напълно права линия и почти в същия миг изгряло слънцето, чието появяване приличало не толкова на гръмотевица, колкото на залп от атомни бомби. К–15 включил филтрите на шлема си и решил да се премести. Сметнал за по-безопасно да стои далеч от слънчевите лъчи не само поради това, че на сянка било по-трудно да го открият, но и защото там зрението му щяло да бъде много по-чувствително. Разполагал само с бинокъл, а бил уверен, че „Дорадус“ е снабден най-малкото с двадесетсантиметров телескоп.
Преценил, че си струва да се установи местонахождението на кръстосвача. Това било донякъде дръзко, но сметнал, че щял да се почувства по-добре, ако разбере къде точно се намира и успее да проследи неговите движения. В такъв случай щял да се укрие непосредствено зад линията на хоризонта и да следи пламъка на ракетните двигатели. С един отскок по почти хоризонтална траектория започнал обиколката на своя свят.
Стесняващият се полумесец на Марс започнал да потъва отвъд хоризонта, докато на фона на звездите останал само един голям рог. „Дорадус“ все още не се виждал никъде и К–15 започнал да се тревожи. Все пак, това не го изненадало особено, защото знаел, че кръстосвачът е боядисан в цвят, черен като нощта, и че можел да се намира и на сто километра разстояние. За миг се поколебал дали е взел най-правилното решение. Сетне забелязал над главата си нещо голямо, едва ли не вертикално разположено и закриващо звездите. Премествало се с бавно движение, което той успял да долови. Било много по-малко от кораба и следователно, много по-близо до К–15, отколкото той първоначално си помислил. Сърцето му за миг се свило и той повторно започнал да анализира обстановката, за да съобрази как е могъл да допусне такава катастрофална грешка.
Черната сянка, плъзгаща се по небето, въобще не била кръстосвач. Била нещо почти толкова страшно. „Дорадус“ изпратил подир беглеца една от своите ракети с телевизионно насочване.
К–15 предвиждал и тази възможност и знаел, че при такива обстоятелства единственото, което можел да направи, е да се опита да стане още по-незабележим. „Дорадус“ сега разполагал с много очи, опитващи се да открият неговото присъствие, но възможностите им не били безгранични. Били конструирани за издирването на осветени от Слънцето космически кораби на фона на звездите, а не на човек, укриващ се в тъмна каменна джунгла. Разделителната способност на телевизионните камери не била голяма и те можели да оглеждат единствено пространството пред себе си.
На шахматната дъска се появили и други фигури и играта станала по-опасна. Все още обаче разполагал с предимство.
Сетне торпедото се скрило в нощното небе. Тъй като в този район на нищожна гравитация се движело по почти права линия, скоро щяло да се отдалечи от Фобос. К–15 изчакал още малко, след няколко минути пред погледа му отново се стрелнали ракетни дюзи и решил, че снарядът повторно се завръща към него. Почти едновременно обаче съзрял друг проблясък от отсрещната страна на небето и си дал сметка, че го преследват няколко адски машини. От това, което знаел за кръстосвачите от клас „Z“ — а той знаел повече, отколкото му се полагало — те разполагали с четири радиоканала за контрол на ракетите. Вероятно в момента всичките били задействани.
Тогава му дошла наум идея, толкова блестяща, че се усъмнил в ефективността й. Радиоприемникът, вграден в скафандъра му, бил с ръчна настройка и изключително широк диапазон. Някъде над главата му „Дорадус“ изпълвал ефира с честота от над хиляда мегахерца. Включил приемника и започнал да търси сигнал.
Уловил го веднага — дразнещото стържене на пулсиращ предавател. По всяка вероятност попаднал на отразена вълна, но и тя му вършела работа. Чувала се добре и К–15 за пръв път от дълго време насам си позволил да започне да прави дългосрочни планове за бъдещето. „Дорадус“ сам се издал. Докато кръстосвачът контролирал ракетите си, К–15 щял да знае точното му местонахождение.