— Интересна история — казах. — Не виждам обаче връзката с катерицата. А и бих искал да задам един или два въпроса, за да си изясня някои неща.
— Наистина ли? — попита любезно Кингмън.
Обичам всичко да ми е ясно и освен това знаех, че домакинът ми бе взел участие в юпитерианската война, макар и рядко да споменаваше това. Зададох първия си въпрос.
— Мога ли да знам, откъде са ти известни толкова подробности за този необичаен военен конфликт? Да не би ти да си К–15?
Седналият встрани Карсън издаде странен звук. Едва след това чух спокойния отговор на Кингмън.
— Не, не съм.
След това стана и отиде при поставката с оръжията.
— Моля да ме извините за миг. Ще отида да потърся отново този дървесен плъх. Може би този път ще му видя сметката — рече, и излезе.
Погледът на Карсън ми каза „В този дом втори път няма да те поканят“. Изчака домакинът ни да се отдалечи и едва тогава чух хладния му и циничен глас.
— Защо ти трябваше да задаваш въпроси?
— Според мен предположението ми беше основателно. Как иначе щеше да знае всичко това?
— Ако не се лъжа, той наистина се е срещал с К–15 след войната и разговорът им с положителност е бил интересен. Всички знаят, че Рупърт премина в запаса едва с ранг подполковник. Съдът така и не се съгласи с неговите доводи. Никой не можа да повярва, че на командира на най-бързия кораб в космическия флот не му е било по силите да залови човек, снабден само с космически скафандър.