Станах и отидох в банята. Мразех да поглеждам в това огледало, но го сторих. И видях само поражение и униние. Тъмни торбички висяха под очите ми. Малки, страхливи очички, очички на гризач, уловен от гадния котак. Плътта ми изглеждаше сломена. Сякаш не искаше повече да бъде част от мен. Провисналите ми веждите бяха заплетени, видът им беше налудничав — побъркани малки косъмчета. Ужасно. Изглеждах отвратително. Дори нямах сили да се изсера. Абсолютно се бях запекъл. Отидох до тоалетната да се изпикая. Прицелих се хубаво, но то някак си кривна настрани и се разплиска по пода. Опитах да се прицеля наново и опиках цялата тоалетна чиния, тъй като бях забравил да я вдигна. Откъснах парче тоалетна хартия и започнах да бърша. Почистих чинията. Хвърлих хартията в тоалетната и пуснах водата. Отидох до прозореца, погледнах навън и видях котешки лайна на съседния покрив. После се обърнах, намерих си четката за зъби и стиснах тубичката с пастата. Излезе прекалено много. Пастата мудно се пльосна върху четката и оттам падна в мивката. Беше зелена. Приличаше на зелен червей. Боднах пръста си в нея, сложих малко на четката и започнах да си търкам зъбите. Зъби. Какво идиотско нещо бяха и те. Трябваше да се храним. И да го правим отново и отново. Бяхме отвратителни същества, обречени да служим на мръсните си малки нуждици. Да ядем, да пърдим, да се почесваме, да се усмихваме и да честваме празници.
Приключих с миенето на зъбите и се върнах в леглото. Не ми беше останала капчица сила, никаква живинка. Бях кабарче, бях парче линолеум.
Реших да остана в леглото до обяд. Може би дотогава половината свят щеше да е вече мъртъв и на човек да му е наполовина по-леко да го понесе. Може би ако станех на обяд щях да изглеждам по-добре и да се чувствам по-добре. Познавах един тип, който не беше срал дни наред. Накрая просто експлодира. Наистина. От корема му се разхвърчаха лайна.
Тогава телефонът иззвъня. Оставих го да си звъни. Никога не го вдигам сутрин. Той иззвъня пет пъти и спря. Ето. Бях сам сдс себе си. И както отвратително се чувствах това беше по-добре отколкото да бъда с някой друг, с който и да е друг, с всички онези там вън и жалките им циркаджийски номерца. Придърпах завивките до брадата си и зачаках.
23
Стигнах на хиподрума за четвъртото надбягване. Имах нужда от пробив. Бях изгубил всичките си ориентири. Извадих списъка. Бях си записал всичко:
1. Да разбера дали Селин е Селин. Да осведомя лейди Смърт за резултата.
2. Да намеря Червеният Врабец.
3. Да разбера дали Синди се чука с друг. И ако е така, да й прикова задника.
4. Да отърва Гроувърс от космическата пришълка.
Сгънах списъка и го пъхнах в джоба си. Разгърнах „Форм“. Вече излизаха на хиподрума за четвъртото надбягване. Денят беше приятен и топъл. Сякаш всичко беше изпаднало в полудрямка. Тогава чух зад себе си някакъв звук. Някой седеше зад мен. Обърнах се. Беше Селин. Той ми се усмихна.
— Чудесен ден — каза той.
— Какво по дяволите правиш тук? — го попитах аз.
— Платих си и влязох. Не ме питаха нищо — каза Селин.
— Следиш ли ме, копеле? — попитах аз.
— Щях да ти задам същия въпрос — каза той.
— Много неща не мога да разбера — му казах аз.
— Аз също — после се прехвърли през седалката и седна до мен. — Да поговорим — каза той.
— Добре — казах аз, — като за начало, как се казваш? Как е истинското ти име?
Усетих как късото дуло на револвера ме бодна в ребрата.
Той го държеше под сакото си.
— Имаш ли разрешително за това нещо? — попитах аз.
— Аз ще задавам въпросите тук — каза той и леко ме сръга с пистолета.
— Давай — казах аз.
— Кой те накара да ме следиш?
— Лейди Смърт.
— Лейди Смърт? — засмя се той. — Я не ме будалкай!
— Не те будалкам. Тя така се представя, „лейди Смърт“.
— Това да не е някаква откачена, а?
— Може би.
— Къде мога да намеря тази кучка?
— Не знам. Тя държи връзка с мен.
— Да не очакваш да се хвана на това?
— Това е което знам.
— Какво иска тя?
— Тя иска да знае дали ти си истинският Селин.
— Наистина ли?
— Да.
— Кой смяташ, че ще спечели в това надбягване? — попита той.
— Зелената луна — му казах аз.
— Зелената луна. Това е и моят избор.
— Добре — казах аз, — нека отида да заложа. Веднага се връщам.
Започнах да се изправям.
— Сядай долу — каза напевно той, — преди да съм ти отнесъл топките.