Седнах.
— Сега — каза той, — искам тази жена да се разкара от петите ми. Освен това, искам да науча истинското й име. Въобще не се връзвам на тая работа с „лейди Смърт“. И искам ти да се захванеш с това. Всъщност, да започнеш веднага!
— Но тя е мой клиент. Как може тогава и ти да ми бъдеш клиент?
— Ти го измисли, дебеланко.
— Дебеланко?
— Коремът ти е виснал.
— Виснал или не, ако ще работя за теб трябва да ми платиш и няма да ти излезе евтино.
— Колко?
— Шест кинта на час.
Той бръкна в портфейла си и измъкна свитък банкноти.
После ги пусна в предния джоб на ризата ми.
— Това е за месец напред.
Тогава от тълпата се разнесе рев. Конете се носеха към финала и кой водеше с три дължини? И кой спечели с четири дължини преднина? Зелената луна. Курс на залагане: шест към едно.
— По дяволите — му казах аз, — щях да си оправя дълга. Зелената луна спечели.
— Млъквай — каза той, — и се залавяй с моя въпрос.
— Добре, добре — казах аз, — как ще се свързвам с теб?
— Ето номера ми — каза той и ми подаде едно листче. След това стана, тръгна надолу по пътеката между редовете и си замина.
Знаех, че съм пред нещо голямо, но все още не можех да разбера какво е то. Е, трябваше да се захващам за работа, това беше всичко.
Разгърнах „Форм“-а и прегледах петото надбягване.
24
На следващия ден отидох до погребалното бюро „Сребърно убежище“ да проверя нещата на място. Дяволски добър бизнес, никога няма застой. Паркирах отпред и влязох. Хубаво местенце. Тих коридор. Дебели, мръсни килими. Свих и попаднах в голяма стая. Беше пълна с ковчези. Големи, малки, масивни, скромни. Някои хора си купуват ковчезите предварително. Е, аз не съм от тях. По дяволите подобни глупости.
Сякаш наоколо нямаше никой. Можех да задигна някой ковчег. Да го вържа на колата и да изчезна. Къде беше Гроувърс? Имаше ли някой тук?
Тогава ръцете ме засърбяха и с всеки изминал момент положението ставаше все по-неудържимо. И аз го направих. Повдигнах капака на един от ковчезите и погледнах вътре. ИЗКРЕЩЯХ. И затръшнах капака.
Вътре лежеше гола жена. Млада, красива, но мъртва.
Уау!
Хал Гроувърс дотича.
— БИЛЕЙН! КАКВО ПРАВИШ?
— КАКВО ПРАВЯ? КАКВО ПРАВЯ? КАКВО ИСКАШ ДА КАЖЕШ? КЪДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ БЕШЕ, ГРОУВЪРС?
— В ТОАЛЕТНАТА. ЗАЩО КРЕЩЕШЕ?
Аз посочих.
— В ТОЗИ КОВЧЕГ ИМА ТРУП! НА ЖЕНА! С ГОЛЕМИ ЦИЦИ!
Гроувърс отиде при ковчега и го отвори.
— Вътре няма нищо, господин Билейн.
— Какво?
Отидох и погледнах. Ковчегът беше празен.
Завъртях се и сграбчих Гроувърс за реверите.
— Не си играй с мен, скъпи! Видях я! Тя беше в ковчега! Мъртво младо гадже! Ти играеш ли си с мен? Ти и… Били Френч… кръвопиецът! Аз не съм човек, с който можеш да си играеш, Гроувърс!
— Никой не си играе с теб, Билейн. Ти халюцинираш. Пуснах реверите му.
— Съжалявам — казах аз, — трябваше да се досетя.
— Какво да се досетиш?
— Че е Джини Нитро. Тя си прави шеги с мен. Тя знае, че съм се заел с твоя случай.
— Не съм я виждал напоследък. Може би се е разкарала.
— Не е. Тя чака, Гроувърс.
— Какво чака?
— Все още не знам.
Завъртях се и огледах наоколо.
— Гроувърс, бързо! Колко мъртъвци имаш в момента?
— Приготвили сме двама. Те са в Стаята на покойника.
— Трябва да ги видя!
— Какво?
— Нали искаш да разпердушиня този случай?
— Искам да… го разпердушиниш.
— Тогава ще трябва да видя двата трупа.
— Защо?
— Ако ти кажа, няма да повярваш.
— Какво искаш да кажеш?
— Няма значение. А сега дай да ги видя.
— Това е абсолютно ненормално.
— Хайде! Хайде!
— Добре. Последвай ме…
Ние влязохме в Стаята на покойника. Шикозно местенце. Тъмнина Горяха свещи. Вътре имаше три ковчега.
— Добре, дай да видим — каза аз на Гроувърс.
— Би ли ми казал защо?
— Джини Нитро иска да настани своите космически пришълци в тези мъртви тела. Да им даде черупка, скривалище. Черупка, нали разбираш, като при костенурките. Нитро се навърта около теб, за да се добере до тези тела.
— Но тези тела са мъртви, те са в процес на разлагане. Освен това скоро ще ги погребем. Как биха могли да ги използват?
— Космическите пришълци се крият в мъртвите тела докато ги погребат, а после намират други мъртви тела.
— Но ако те искат да се крият, защо ще използват мъртви тела? Защо да не се крият в контейнери, пещери или нещо подобно? Защо да не използват живи тела?
— Колко си глупав, живите тела ще реагират на присъствието им. Отвори тези ковчези, Гроувърс! Мисля, че те сега са вътре!