Трябва да съм чакал толкова дълго, че съм заспал, събуди ме секретарката, като ме разтърси с думите:
— Господин Билейн, господин Билейн, вие сте следващият!
Тя беше грозна и дърта, беше по-грозна дори и от мен. Изплаши ме, лицето й беше съвсем близко до моето. Ето как би трябвало да изглежда смъртта, помислих си, като тази дъртофелница.
— Готов съм, скъпа — казах аз.
— Последвайте ме — каза тя.
Последвах я по пътеката през приемната. Тя отвори една врата. Зад бюрото седеше тип със страшно доволен вид, облечен с тъмнозелена риза и разкопчан широк оранжев пуловер. Вътре цареше полумрак и той пушеше цигара от цигаре.
— Седнете — той посочи един стол.
Секретарката излезе и затвори вратата.
Дънди започна да драска с химикалка по лист хартия. Без да вдига поглед той каза:
— Това ви струва сто и шестдесет долара на час.
— Да ти го начукам — казах аз.
Той вдигна очи.
— Ха! Това ми хареса!
Надраска още нещо и каза:
— За какво сте дошъл?
— Не знам откъде да започна.
— Започни като преброиш до десет отзад напред.
— Да ти еба майката — му казах аз.
— Ха! — каза Дънди, — вече имал ли си контакт с твоята?
— От какъв вид? Словесен? Духовен? Уточни се.
— Знаеш какво имам пред вид.
— Не, не знам.
Той направи дупка с палеца и показалеца на лявата си ръка, после вкара и изкара от нея показалеца на дясната си ръка.
— Ето така — каза той, — ъъъ…
— Да — казах аз, — спомням си, тя веднъж направи така с ръка и аз си мушнах вътре пръста.
— Да не си дошъл тук да се занасяш с мен? — каза Дънди. — Не се шегувай с мен!
Наведох се над бюрото към него.
— Имаш късмет, приятел, че само те занасям!
— О — той се облегна на стола, — така ли?
— Да. Не си играй с мен, сладур, не мога да нося отговорност.
— Моля ви, моля ви, господин Билейн, какво искате?
Стоварих юмрука си в средата на бюрото.
— ДА ГО ВЗЕМАТ ДЯВОЛИТЕ, ИМАМ НУЖДА ОТ ПОМОЩ!
— Разбира се, господин Билейн, как попаднахте на мен?
— В „Жълтите страници“.
— „Жълтите страници“? Мен ме няма там.
— Не, има ви. Сиймур Дънди, психиатър, „Гарнър Билдинг“, стая 604.
— Това е стая 605. Аз съм Самюъл Дилън, адвокат. Господин Дънди е в съседната врата. Страхувам се, че сте сгрешили.
Изправих се и се усмихнах.
— Сега вие ме занасяте, Дънди, опитвате се да си върнете! Ако смятате, че можете да ме надхитрите, значи имате в главата си лайна вместо мозък.
Бях отишъл да разбера дали тези работи със Селин, Червеният Врабец, лейди Смърт, извънземните пришълци, Сам и Синди Бас бяха действителност или аз наистина имах проблеми с психиката. Искам да кажа, че в нито едно от тези неща нямаше много смисъл. Участвах ли действително в тях? И ако участвах, то как и защо?
Типът, които се представи като Самюъл Дилън натисна един бутон на бюрото си и след малко влезе секретарката. Тя все още беше по-грозна от мен. Нищо не се беше променило.
— Моли — каза той, — придружете, моля ви, този господин до съседната врата, до кабинета на доктор Дънди. Благодаря ви.
Последвах я през приемната и навън в коридора, където тя отвори вратата с номер 604 и ми прошепна:
— Влизай вътре, боклук такъв…
Влязох в друга наблъскана с хора приемна. Първото нещо, което видях беше оня тип с кафявата и черната обувка, който ме беше питал дали мога да му разваля един цент. Той ме видя.
— Хей господине… — каза той.
Отидох при него.
— И на теб ли ти се случи същото, а? — попита той.
— Какво?
— Хи-хи… да сбъркаш вратата… да сбъркаш вратата…
Обърнах се, излязох и взех асансьора надолу. Изчаках да стигне първия етаж. Изчаках да се отвори вратата. Минах през фоайето, излязох на улицата и намерих колата си. Влязох в нея. Запалих. Изчаках да загрее. Стигнах до един светофар. Светеше червено. Зачаках. Натиснах запалката на колата и зачаках. Светна зелено, запалката щракна и аз си запалих цигара докато шофирах. Реших, че е по-добре да се върна в офиса. Усещах, че някой ме чака.
26
Грешах. В офиса нямаше никой. Заобиколих бюрото и седнах зад него.
Чувствах се странно. Толкова много неща не пасваха.
Искам да кажа, защо онзи мъж в приемната на адвоката четеше вестника обърнат наопаки? Той трябваше да бъде в съседната приемна. Или може би само външната страница на вестника беше обърната наопаки, а той четеше вътрешните, които си бяха съвсем наред? Имаше ли Бог? И къде беше Червеният Врабец? Имах да разреша толкова много загадки. Ставането сутрин от леглото се равняваше на изправяне пред сляпата стена на Вселената. Може би трябваше да отида в нуди-бар и да мушна петдоларова банкнота в нечия препаска? Да опитам да забравя всичко. Може би трябваше да отида на боксов мач и да гледам как двама типа си съдират задниците от бой?