Стигнах до минута и четиридесет и пет секунди и тогава типът стана и се запъти към масата ми. Проверих кобура. Там си беше. На мястото. Най-добрата ерекция, която един мъж може да има. Типът приличаше на паркингов работник. Или може би на зъболекар. Имаше грозни мустаци и фалшива усмивка. Или може би фалшиви мустаци и грозна усмивка. Той се приближи до масата, спря и така застина.
— Виж какво, приятел — казах аз, — съжалявам, но нямам излишни пари.
— Не идвам за пари, сладур — каза той.
Започваше да ме нервира. Очите му бяха като на мъртва риба.
— Тогава какво те притеснява? — го попитах аз. — Да не са те изхвърлили от мотела?
— Не — каза той, — аз живея с майка си.
— На колко си години?
— На четиридесет и шест — ми каза той.
— Това намирисва на болестно състояние.
— Не, тя е болната. Не може да задържа. Мушами. Всички тия работи.
— О — казах аз, — съжалявам.
— Аз също.
Той отново млъкна.
— Е — казах аз, — не знам какво мога да направя по този въпрос.
— Нищо не можете да направите…
Довърших питието си.
— Просто исках да ви попитам — каза той, — просто исках да ви попитам нещо.
— Добре. Добре. Питай.
— Вие не сте ли Спайк Дженкинс?
— Кой?
— Спайк Дженкинс. Някога се биехте от Детройт, в тежката категория. Гледах боя ви с Тайгър Форстър. Една от най-големите битки, които някога съм гледал.
— Кой спечели? — попитах аз.
— Тайгър Форстър.
— Не съм Дженкинс. Върни се и си седни на мястото.
— Не се ли бъзикаш с мен? Ти не си ли Спайк Дженкинс?
— Никога не съм бил.
— Е, да ме вземат дяволите.
Той се обърна, върна се в сепарето си и седна, точно както му казах.
Погледнах си часовника. Беше точно два и половина. Къде ли се бавеха?
Направих знак на сервитьора да ми донесе ново питие…
В два и тридесет и пет влезе Селин. Той спря за момент и се огледа. Аз развях на една вилица салфетката си. Той дойде и седна.
— Ще искам скоч и сода — каза той.
Уцели момента. Сервитьорът тъкмо пристигаше с второто ми питие. Поръчах.
Обърнах питието си на екс. Чувствах се странно. Сякаш вече нищо нямаше значение, нали разбирате. Лейди Смърт. Смъртта. Или Селин. Играта ме беше изтощила. Бях останал без сили. Съществуването беше не само абсурдно, то беше еднообразен тежък труд. Помислете си само колко пъти си обличате бельото през живота. Това е ужасно, отвратително, тъпо.
Тогава онзи тип от сепарето отново изникна до масата.
Той се обърна към Селин.
— Хей, тоя тип тук с теб не е ли Спайк Дженкинс?
— Господине — погледна го Селин, — ако държите топките ви да запазят сегашната си форма, то ви моля бързо да се разкарате.
Оня отново си тръгна.
— Добре — каза Селин, — защо ме извикахте?
— Ще ви свържа с лейди Смърт.
— Значи смъртта е дама, а?
— Понякога…
Питието му пристигна. Той го обърна на един дъх.
— Ще я разобличим ли тази лейди Смърт? — попита той.
— Някога гледали ли сте бой на Спайк Дженкинс?
— Не.
— Той прилича на мен — му казах аз.
— Това не ми се струва да е голямо постижение. Тогава тя влезе. Лейди Смърт. Беше облечена страхотно.
Дойде до масата и седна.
— Уиски с лимон — каза тя.
Кимнах на сервитьора да дойде. Поръчах.
— Наистина не знам как да ви представя един на друг, тъй като не съм сигурен и двамата кои сте — казах аз на Селин.
— Че какъв детектив си тогава? — попита той.
— Най-добрият в Ел Ей.
— Наистина ли? Какво означава това Ел Ей.
— Лайняни Идиоти.
— Пиеш ли?
— Напоследък — отвърнах.
Уискито на лейди Смърт пристигна. Тя го удари на екс.
После се обърна към Селин.
— Е, представете се. Как се казвате?
— Спайк Дженкинс.
— Спайк Дженкинс е мъртъв.
— От къде знаете?
— Знам.
Кимнах на сервитьора да дойде и поръчах още три питиета. Седяхме и се гледахме един друг.
— Е — казах аз, — влязохме в задънена улица, определено влязохме в задънена улица. Междувременно, аз плащам всичките питиета. И така, хайде да вържем малък бас и който загуби да плати следващата партида.
— Какъв бас? — попита Селин.
— О, нещо просто, като например колко цифри има всеки от нас в шофьорската си книжка. Имам пред вид цифрите от номера на книжката.