— Звучи тъпо — каза Селин.
— Хайде, давай — казах аз.
— Не се излагай — му каза лейди Смърт.
— Е, ще трябва да опитам — каза Селин.
— Опитай — казах аз.
— Направи най-доброто, скъпи — каза лейди Смърт.
— Добре — каза Селин, — ще кажа осем.
— Аз — седем — каза лейди Смърт.
— А пък аз — пет — казах аз.
— А сега — казах аз, — да погледнем в книжките си, хайде да погледнем.
Изкарахме ги.
— А — каза лейди Смърт, — в моята има седем!
— По дяволите — казах аз, — и в моята има седем.
— В моята има осем — каза Селин.
— Не може да бъде — казах аз, — дай да видя. Пресегнах се и му взех книжката. Преброих.
— Има седем цифри. Ти си преброил и буквата, която стои пред номера. Точно така си направил. Ето, виж…
Подадох книжката на лейди Смърт. Там имаше седем цифри и още малко информация: ЛУИ ФЕРДИНАНД ДЕТУШ, роден през 1894 година.
Дяволите го взели. Целият се разтреперих. Не очевидно, но точно колкото трябва. С голямо усилие на волята намалих тръпките до нещо като постоянно потрепване. Беше прекалено. Това беше той и съвсем спокойно си седеше на нашата маса при Мъсо през един следобед в самия край на двадесетия век.
Лейди Смърт беше във възторг, точно така, във възторг. Изглеждаше наистина прекрасна, цялата сияеше.
— Върни ми шибаната шофьорска книжка — каза Селин.
— Разбира се, приятелче — каза усмихната лейди Смърт и му я подаде.
— Е — казах му аз, — изглежда и двамата загубихме. Така че, ще хвърлим ези-тура да видим кой ще плати, става ли?
— Да — каза Селин.
Извадих късметлийските си двадесет и пет цента, подхвърлих ги във въздуха и викнах на Селин:
— Казвай!
— Тура — извика той.
Монетата падна на масата и спря. Ези.
Взех я и я мушнах обратно в джоба си.
— Някак си ми се струва — казах аз на Селин, — че днес не е от добрите ти дни.
— Но на мен е — каза лейди Смърт.
И в този момент питиетата пристигнаха.
— Запиши ги на моя сметка — каза Селин на сервитьора.
Взехме си питиетата.
— Имам чувството, че се прецаках — каза Селин.
Той обърна питието си.
— Бяха ме предупредили какви отрепки има в Ел Ей.
— Все още ли се занимаваш с медицина? — го попитах аз.
— Изчезвам от тук — каза той.
— О, хайде — каза лейди Смърт, — пийни още едно. Животът е кратък.
— Не, аз се омитам оттук!
Той хвърли една двайсетачка на масата, стана, тръгна към изхода и излезе на улицата.
— Е — казах аз на лейди Смърт — отиде си…
— Не съвсем — каза тя.
Чу се писък на спирачки. Последва силен удар, сякаш метал удари човешко тяло. Скокнах от масата и изтичах навън. Там, посред булевард Холивуд, лежеше неподвижното тяло на Селин. Дебела жена с голяма червена шапка, която беше шофирала прастария Олдс, излезе от колата си и започна да пищи. Селин лежеше неподвижен. Знаех, че е мъртъв.
Обърнах се и влязох в заведението. Лейди С. я нямаше.
Седнах на масата. Питието ми стоеше недокоснато. Погрижих се за него. Седях и си мислех: добрите умират стари. Поседях още малко.
— Хей, Дженкинс — чух глас, приятелите ти си заминаха. Къде отидоха?
Беше оня натрапник. Все още беше тук.
— Какво пиеш? — попитах го аз.
— Ром с кола.
Извиках сервитьора.
— Два пъти ром е кола — казах, — едното за мен, — посочих, — другото за него.
Питиетата пристигнаха. Оня си седеше с неговото в сепарето, а аз си седях с моето на масата.
Тогава чух сирената. Ако не можеш да я чуеш, значи е за теб.
Изпих си питието, поисках сметката, платих с картата, оставих двадесет процента бакшиш и излязох.
28
На другия ден бях в офиса. Качих си краката на бюрото и запалих една хубава пура. Смятах, че съм постигнал успех. Бях разрешил един случай. Бях изгубил двама клиенти, но бях разрешил случай. Но все още не бях на чисто. Все още оставаше Червеният Врабец. Както й Джак Бас и Синди. Не бях се оправил още и с Хал Гроувърс и онзи космически пришълец, Джини Нитро. Мислите ми скачаха от Синди Бас на Джини Нитро. Приятни мисли. И все пак е хитро да седиш в заслона и да чакаш патиците да прелетят.
Замислих се върху разрешаването на проблеми в живота. Хората, които достигаха до решенията на нещата обикновено са много упорити и имат известен късмет. Ако постоянстваш достатъчно дълго, добрият късмет обикновено се появява. И все пак повечето хора не умеят да чакат достатъчно дълго късмета си и затова не успяват. Но не и Билейн. Той не е някакъв захаросан задник. Висш пилотаж. Игра. Може би малко мързелив. Но надарен.