Дръпнах горното дясно чекмедже, намерих водката и си позволих една глътка. За победата. Победителят пише книгата на историята, заобиколен от прекрасни девици…
Телефонът иззвъня. Вдигнах го.
— Билейн, слуша.
— Все още не си ме видял откъм истинската ми страна — каза женски глас. Беше лейди Смърт.
— Виж, скъпа, не можем ли да се договорим?
— Никога не е правено, Билейн.
— Да направим прецедент, да опитаме, лейди.
— Никакъв хазарт, Билейн.
— Е, добре, но какво ще кажеш да ми определиш среща, нали разбираш, С.С.?
— Какво е това?
— Среща за Смърт.
— Какъв е смисълът?
— Ще мога да се подготвя, лейди.
— Всички хора трябва да са готови за това, Билейн.
— Но не са, мадам, забравят, пренебрегват го или са прекалено тъпи, за да мислят за това.
— Това не ме интересува, Билейн.
— А какво ви интересува, лейди?
— Работата ми.
— И мен, лейди, ме интересува само работата ми.
— Е, това е добре, дебеланко. Обадих ти се само да разбереш, че не съм те забравила…
— А, много благодаря, лейди, вие наистина направихте деня ми по-щастлив.
— До скоро, Билейн…
Тя затвори.
Винаги ще се намери някой, който да ти скапе деня, ако не и живота. Изгасих си пурата, сложих си бомбето, излязох, заключих вратата, отидох до асансьора и го взех надолу. На улицата спрях и се загледах в хората. Стомахът ми се сви и аз изминах половин пряка надолу до един бар, „Затъмнение“, влязох и седнах на един стол пред бара. Трябваше да помисля. Имах да разреша няколко случая, а не знаех откъде да започна. Поръчах си уиски с лимон, смесено с бира. Всъщност ми се искаше да легна някъде и да спя поне две седмици. Играта започваше да ме скапва. По едно време имаше малко раздвижване. Не много, но го имаше. Не е за разказване. Три пъти женен, три пъти развеждан. Роден и готов да умре. Не правех нищо друго освен да се опитвам да разреша случаи, с които никой друг не би се захванал. Не заради хонорара.
Някакъв тип в края на бара постоянно ме гледаше. Усещах погледа му. В заведението бяхме само тримата — аз, той и бармана. Изпих си питието и извиках бармана за още едно. Цялото лице на бармана беше покрито с косми.
— Същото, а? — попита той.
— Да — казах аз, — само че по-силно.
— За същата цена? — попита той.
— Както го направиш — отговорих.
— Какво означава това?
— Не знаеш ли, барман?
— Не…
— Ами, докато ми приготвяш питието, си мисли за него.
Той се отдалечи.
Типът в края на бара улови погледа ми, помаха и извика:
— Как си, Еди?
— Не съм Еди — му казах аз.
— Приличаш на Еди — каза той.
— Въобще не ме интересува дали приличам или не на Еди — отговорих.
— Белята ли си търсиш? — попита той.
— Да — казах, — ще ми я докараш ли.
Барманът ми донесе питието, взе част от парите, които бях оставил на бара и каза:
— Не мисля, че сте особено любезен.
— Кой ти каза, че можеш да мислиш? — попитах аз.
— Не съм длъжен да ви сервирам — каза той.
— Ако не искаш парите, ще ги задържа.
— Не искам да сте толкова зъл…
— А колко, кажи ми…
— НЕ МУ СЕРВИРАЙ ПОВЕЧЕ! — изкрещя оня в края на бара.
— Само да си казал още една дума и ще си навра крака в задника ти! Така ще те подуя, че пял живот няма да можеш да се оправиш от съсиреци.
Типът само плахо се усмихна. Барманът все още стоеше пред мен.
— Виж — казах му аз, — влязох тук само за да изпия на спокойствие едно питие, а вие започнахте да ме затрупвате с глупости! Между другото, да си виждал Червеният Врабец?
— Червеният Врабец? Какво е това?
— Ще разбереш като го видиш. По дяволите, няма значение.
Изпих си питието и излязох на улицата се почувствах по-добре. Тръгнах по нея. Нещо трябваше да поддаде, но това нямаше да бъда аз. Започнах да броя глупаците, които минаваха край мен. За две минути и половина стигнах до петдесет и влязох в следващия бар.
29
Влязох и седнах на един стол пред бара. Барманът дойде.
— Здравей, Еди — каза той.
— Не съм Еди — му казах аз.
— Аз съм Еди — каза той.
— Ти да не се бъзикаш с мен?
— Не, ти се бъзикаш.
— Виж, барман, аз съм миролюбив човек. Сравнително нормален. Не си падам да мириша подмишници и не нося дамско бельо. Но където и да отида, някой веднага ме напада, не ме оставят намира. Защо става така?
— Мисля, че по някакъв начин го предизвикваш.