— Не е това, скъпа…
— А какво е?
— Не искам да те нараня…
— Кажи ми, Билейн…
— Ами, ти може отново да се превърнеш на онова грозно нещо е издатината по средата и едното око…
— Дебело копеле, заронианците са красиви!
— Знаех, че няма да разбереш…
Върнах се зад бюрото, седнах, отворих чекмеджето, извадих половинката водка, отвъртях капачката и ударих една глътка.
— Как дойдохте на земята? — попитах Джини.
— С космическа тръба.
— Космическа тръба, а? Колко бяхте?
— Шестима.
— Не знам дали бих могъл да ти помогна, скъпа…
— Ще ми помогнеш, Билейн.
— А ако не го направя.
— Ще умреш.
— Боже, първо лейди Смърт. А сега и ти. И всяка ме заплашва със смърт. Е, може би ще трябва и аз да кажа нещо по въпроса!
Бръкнах в чекмеджето за лугера. Взех го. Свалих предпазителя и го насочих към нея.
— С това нещо ще те запратя обратно чак в Зарос, скъпа!
— Давай, дръпни спусъка!
— Какво?
— Казах, дръпни спусъка, Билейн!
— Да не мислиш, че няма да го направя?
Усетих как слепоочията ми започнаха да се изпотяват.
— Да не мислиш, че няма да го направя? — повторих аз. Джини само ми се усмихна.
— Дръпни тъпия спусък, Билейн!
Цялото ми лице се покри с пот.
— Моля те, върни се в Зарос, скъпа!
— НЕ!
Дръпнах спусъка. Пистолетът изтрещя й отскочи в ръката ми. Изтрих потта от очите си и погледнах.
Джини си стоеше на мястото и се усмихваше. Погледнах по-добре. Тя имаше нещо в устата си. Това беше куршумът. Беше го хванала със зъбите си. Тя дойде до бюрото и спря. После изплю куршума в пепелника.
— Скъпа — казах аз, — с този номер можем да направим много пари! Можем да се обединим! Можем да станем богати! Помисли върху това!
— Въобще не ме интересува, Билейн. Това би било злоупотреба със силата ми.
Ударих още една глътка водка. Наистина имах проблем с Джини.
— Е — каза тя, — независимо дали това ти харесва, аз те привличам за нашата Кауза, Каузата на Зарос. Ние все още преразглеждаме плана си да населим земята. Ще се свържем с теб и ще те осведомим за намеренията си.
— Виж, Джини, не можете ли да хванете някой друг за тази работа?
— Тя се усмихна.
— Билейн, ти си Избран!
Проблясна пурпурна светлина и тя изчезна.
31
Обадих се на Гроувърс. Той вдигна.
— Как е работата, Гроувърс?
— Стабилно — каза той, — тук няма спад.
— Твоят случай с Джини Нитро е приключен. Тя повече няма да ти досажда. Ще ти изпратя по пощата сметка за последните разноски.
— Последни разноски? Да не се опитваш да ме изнудваш?
— Гроувърс, отървах те от тази извънземна. Сега си плати.
— Добре, добре… но как го направи?
— Търговска тайна, сладур.
— Добре, предполагам, че трябва да съм ти благодарен.
— Не предполагай, просто бъди. И си плати сметката, ако не искаш да използваш някой от чамовите си ковчези. Или може би предпочиташ орех?
— Ами, да видим… — започна той.
Въздъхнах и затворих.
Качих си краката на бюрото. Напредвах. Оставаше ми само да ковна задника на Синди Бас и да намеря Червеният Врабец. Разбира се Джини Нитро сега беше мой проблем. Бях станал клиент на самия себе си. Но Селин и Гроувърс бяха история. В известен смисъл бях започнал да се чувствам наистина като професионалист. Но преди да мога да се отпусна лейди Смърт отново нахлу в съзнанието ми. Не можех да се освободя.
Телефонът иззвъня, вдигнах го. Беше лейди Смърт.
— Все още съм тук, Билейн.
— Защо не си вземеш почивка, скъпа?
— Не мога. Прекалено много харесвам работата си.
— Слушай, мога ли да ти задам един въпрос?
— Разбира се.
— Само на земята ли работиш?
— Какво имаш предвид?
— Ами, искам да кажа, работата ти включва ли, да кажем, ъ… космически пришълци?
— Разбира се. Космически пришълци, червеи, кучета, бълхи, лъвове, паяци, каквото щеш.
— Това е добре.
— Кое е добре?
— Че работиш с космически пришълци.
— Отегчаваш ме, Билейн.
— Радвам се да го чуя, скъпа.
— Слушай, имам да свърша малко работа…
— Само ми отговори на един въпрос…
— Може би. Какъв е той?
— Как можеш да убиеш космически пришълец?
— Без проблем.
— Куршумът не върши работа. Какво използваш?
— Това е търговска тайна, Билейн.
— Можеш да ми кажеш, скъпа, ще мълча до гроб.
— Дебеланко — каза тя, преди да затвори, — мога да се погрижа за това заради теб.
Оставих слушалката и отново си качих краката на масата. Боже, шест космически пришълци дебнат наоколо и се опитват да ме завербуват за Каузата си. Трябваше да уведомя органите на властта. Сигурно щях да сторя голямо добро. Но по-добре да се оправех сам. Изглеждаше дяволски трудно. Може би трябваше да му отделя известно време. Отвих капачката на водката и отпих малка глътка. Все пак оставаха Червеният Врабец и Синди Бас. Извадих монета и я хвърлих във въздуха: ези — Червеният Врабец, тура — Синди Бас. Падна се тура. Усмихнах се, облегнах се на стола и се замислих за нея: Синди Бас. Да я ковна.