— Не подценявай лошотията на учените, когато става въпрос за финансиране — беше казал негова милост, когато Роик му изтъкна този довод. — Нито уменията на адвокатите да организират нападения от засада.
— Да, но обикновено не използват зашеметители или иглени пистолети — отвърна Роик. — Стрелят се само с думи. А на това бойно поле моите умения са безполезни. Почнат ли да се замерят с параграфи, ще се крия зад вашия гръб.
Излизаше, че е дръпнал дявола за опашката.
Изтърпял беше стоически всички заседания, които негова милост удостои с присъствието си — в дъното на съответните помещения, откъдето да наблюдава входовете и изходите, — и геройски се беше борил с дрямката, дори се беше опитал да следи дискусиите, макар негова милост да записваше всичко без изключение. Придружавал бе негова милост на обеди с другите делегати и на пищни вечерни приеми, давани от спонсорите на конференцията, понякога го следваше неотлъчно като сянка, надвиснал над дребничкия ревизор, друг път негова милост му даваше знак да се отдалечи и да подпира стената. Научил беше за криониката и за хората, които се занимават с нея, много повече, отколкото би искал да знае.
И стигна до логичния извод, че цялата тази мисия е плод на заговор между лейди Воркосиган и императрица Лайза, чиято цел беше да осигури на Екатерин жизнено необходимата й почивка от един съпруг, който диагностицираше всяко оплакване като знак за скука, която следва да бъде прогонена с поредната вълнуваща задача. А тъй като лейди Воркосиган и без това въртеше огромно домакинство, грижеше се за шумно ято от четири малки деца и един тийнейджър от предишен брак, организираше приеми и посрещаше гостите на съпруга си в двойното му качество на имперски ревизор и наследник на стария граф, надзираваше земеделските проекти по тераформирането на окръг Воркосиган и отчаяно се опитваше в „свободното“ си време да върти бизнес с парков дизайн, прислугата вече правеше залози кога на мадам ще й избият балансите и коя щура идея на негова милост ще я накара да го изхвърли през някой от прозорците на четвъртия етаж. Пътуването до Кибу-дайни изглеждаше разумен заместител.
Но дори и най-верният гвардеец трябва от време на време да ходи до тоалетната и точно затова Роик отдавна настояваше, че имат нужда от още един, а защо не и от двама души допълнителна охрана по време на екскурзии като тази, а икономиите да вървят по дяволите. Върнал се беше от тоалетната… предната вечер? Или му се губеше повече от един ден? Така или иначе, върна се от тоалетната и откри, че негова милост го няма в залата на приема. Справка с комуникатора на китката му показа, че негова милост е някъде на горния етаж, където партито течеше в по-уединена обстановка. Комуникаторите им поддържаха кодиран канал за връзка с набор от кодове, сред които и „ела, че ми трябваш“. В момента въпросният код не беше активиран, така че Роик изскърца със зъби и зачака с опънати нерви. Когато негова милост най-сетне се появи на витото стълбище, видя Роик и слезе при него, като подръпваше самодоволно маншетите на ризата си, видът му вещаеше всичко друго, но не и спокойствие. За онези, които го познаваха добре, тоест. В очите му се беше появил характерният маниакален блясък, скорострелни усмивчици се гонеха по физиономията му, а от цялото му същество се излъчваха вълни на въодушевление. Нищо лошо, само че негова милост обикновено го въодушевяваха откачени неща.
— Какво? — попита с повишено ниво на тревога Роик, на което негова милост отвърна:
— По-късно. Стените имат уши.
Така че на Роик му се наложи да стиска зъби до полунощ, когато се прибраха в стаята си. Там негова милост извади от багажа заглушителя на подслушвателни устройства — за пръв път, откакто бяха пристигнали на планетата, — както и кодирания предавател, седна на бюрото и започна да трака по клавиатурата.
— Е? — попита нетърпеливо Роик. — На какво се дължи внезапното ви въодушевление?
— Отбелязах първия си пробив в този случай след скуката от последните дни. Току-що ми предложиха подкуп.
Роик застина. Опитът да се подкупи имперски ревизор се наказваше жестоко на Бараяр, можеше да се стигне и до смъртна присъда. „Но не сме на Бараяр, и толкова по-зле.“
— Хм… и това е нещо хубаво?
— Където има дим, има и огън, както гласи народната мъдрост. — Негова милост продължи да трака жизнерадостно по клавиатурата: съставяше доклад, предназначен само и единствено за очите на императора. — Дим, да. Или димна завеса. Имай предвид, че опитът да ме подкупят беше изпълнен много елегантно. Чак ми е кеф, че имам насреща си интелигентни хора, а не идиоти. О, Лайза, права беше ти, права. Чудя се как ли го е надушило комарското ти носле.