— Това е наистина странно.
Майлс вдигна рамене.
— Не, това е негова графска милост баща ни. — После продължи: — Е, ако сключиш сделката, значи ли това, че с Карийн ще прекарвате повече време на Кибу?
Марк поклати глава.
— Не. Потръгнат ли нещата, смятам да възложа управлението на Рейвън. Отдавна трябваше да го повиша. Лечението още не може да се конкурира с мозъчните трансплантации в клонинг, но горещо се надявам и това да стане. — Разтегли устни в бавна усмивка. — От друга страна, ако се окаже достатъчно печелившо, може сам да събера флотилия от космически наемници и да щурмувам директно джаксънианските клонингови лордове.
Майлс се намръщи.
— Помниш ли последния път, когато опита този номер?
— Като да беше вчера. Защо, ти не го ли помниш?
— Смътно и отчасти — каза сухо Майлс.
Марк само примижа.
— Стигне ли се дотам, макар да не се съмнявам в способностите на адмирал Куин, ще те помоля да наемеш друга флотилия. — Това в случай, че бръщолевенето на Марк не беше докрай шега. А комбинацията от Марк и тази тема по правило беше взривоопасна и непредсказуема. — Е, какво ще правите сега с Карийн? Настанихте ли се някъде? Хотел?
— Не, дойдохме право от космодрума. И си уредихме среща с Фува. Тук.
— Не е ли късно за бизнес срещи?
Марк сви рамене.
— Още съм по корабно време.
— Може ли и аз да присъствам?
— Да присъстваш — да, да се месиш — не.
— Хм — изхъмка Майлс, но Джин, Роик и Карийн се върнаха, преди да е изложил възраженията си. Джин само дето не подскачаше от радостна възбуда, но обичайното изумление при вида на двамата маломерни братя един до друг не подмина и него. Момчето спря и ги зяпна. На Майлс все още му се искаше Марк да не беше избрал затлъстяването като начин за разграничаващо самоопределение, но като се имаше предвид мрачното задоволство, с което Марк посрещаше прототип-братовото си смущение от този избор, реакцията на Майлс, изглежда, беше допълнителен бонус към цялата простотия. Сложен човек беше Марк.
— Искам да покажа сфинкса на мама и на Мина! — заяви Джин.
Рейвън моментално настръхна.
— Не бива да го вкарваш в изолатора!
— Знам — натърти Джин. — Ще им го покажа през стъклото. Може ли Роик-сан да ми помогне с багажа?
Роик хвърли поглед към празната стая, бивша затворническа килия по съвместителство, погледна към Майлс и завъртя леко глава, отново вживял се в ролята си на бодигард. Ворлинкин схвана ситуацията и побърза да се намеси:
— Аз ще ти помогна, Джин.
Рейвън добави благоразумно:
— И аз ще дойда с вас.
— Всъщност — каза Майлс — Лейбер също е горе, така че и аз ще дойда.
Тенбъри се върна, за да поднови задълженията си на гид и прекъснатата обиколка из комплекса. Без повече приказки, само с една вдигната вежда от страна на Марк и бегла усмивка от Карийн, тримата поеха към друга врата. Майлс тръгна след Ворлинкин, който на свой ред вървеше след Джин и носеше клетката със сфинкса. Жално мяукане проехтя в задушните сенки на подземния гараж:
— Вънн! Доом!
„Да, да. И аз като теб искам да си ходя у дома, сфинксе.“
Майка му не остана очарована от сфинкса, но пък реакцията й не беше изненадваща. Беше типична всъщност и следователно — успокояваща.
— О, Джин, не! — каза тя с ръка на устата. — Къде ще го държим това чудо?
Нефертити се гърчеше негодуващо в ръцете му, докато той се мъчеше да я удържи на височината на кръста си, така че майка му да я види през стъклото. Дори се опита да разпери криле, но Джин имаше опит с много по-свирепия Жиро и дори окото му не мигна.
— Аз ще се грижа за нея! Знаеш, че се грижа добре за животинките си. Освен това са дали и файл с инструкции, така че нищо няма да се обърка.
Майка му потърка челото си с ръка.
— Не е там работата, миличък. Вече не.
Мина, която от сутринта седеше в краката на майка им, се надигна заинтригувана.
— Ама тя е огромна! По-голяма е от Късметлийка и Жиро взети заедно. Всъщност малко прилича на Късметлийка и Жиро взети заедно. О, мамо, моля те! — Смъкна се от леглото и изхвърча от изолатора.
— Тенбъри ли е оправил интеркома? — попита Джин, осъзнал със закъснение тази нова придобивка. — Кога е идвал?
— Не, консул Ворлинкин го оправи — каза Мина, наведе се и зяпна сфинкса в бавно мигащите очички. — Много й е смешно лицето…
— О, и как?
— Ами, намерих копчето за включване — каза Ворлинкин: беше се облегнал на стъклената стена и наблюдаваше развеселено сцената.
Рейвън-сенсей се наведе да свали маската на Мина и да я сложи в стерилизаторната кутия.
Нефертити си показа ноктите и изсъска. Джин я остави на пода и тя размаха криле — съвсем като неговите кокошки, даже звукът беше същият, реши той.