— Съжалявам, че Джин попадна в лъча на зашеметителя, мадам — каза Роик. — Но от опит знам, че светкавичните действия са най-доброто решение в ситуация със заложник. Колкото повече се проточи такава ситуация, толкова по-сложно става.
— Това е някакъв кошмар! — простена тя.
Роик кимна разбиращо и побърза да я успокои:
— Но вече свърши, мадам. Рейвън ще даде на Джин малко стимулант още сега. — Роик погледна многозначително Рейвън. — Малкият ще се събуди и дори главоболие няма да има, обещавам ви.
Рейвън разбра намека и забърза към реанимационната да вземе необходимите медикаменти.
Негова милост се приближи, вдигна шоковата палка и заразглежда Оки замислено и с един вид научно любопитство — като биолог, който планира дисекцията на обещаващ екземпляр от нов вид.
Оки отвърна смутено на погледа му.
— Кои изобщо сте вие бе, хора?
— От твоята гледна точка — каза негова милост, — май се явяваме служба за кармични доставки. Защо, по дяволите, не си плюхте на петите, ти и приятелчето ти Ханс? По-рано днес, когато още имахте този шанс? Или май вече стана вчера? Защо изобщо се върнахте при шефовете си?
— Имаме семейства бе, човек.
Негова милост вдигна вежди. Дали този факт наистина му беше убягнал, запита се Роик.
— Ако не сте искали да ги поставяте в опасност, изборът ви е закъснял с година и половина, бих казал.
Оки го изгледа тъпо.
— Ами, такова, предложиха ни пари и…
Веждите на негова милост се покатериха още малко нагоре. Оки побърза да се защити:
— За пръв път в живота си имах много пари. Купихме си къща бе, човек.
Оки, изглежда, не си падаше по бурния живот, предположи Роик, и сигурно бе водил почтен живот, преди шефовете му да го повлекат в това блато. Роик стрелна с поглед негова милост, готов да го побутне в тази посока, било с намек, било с нещо по-осезаемо, но негова милост и сам беше стигнал до същия извод, както пролича от следващите му думи.
— Дори сега не е твърде късно да ограничиш щетите. Какъв е местният еквивалент на защитен императорски свидетел, някой знае ли? Все трябва да имат някакъв.
— Показания пред префектурата, ако не се лъжа, милорд — подсказа Роик.
— Случайно имам добър адвокат, който може да ти разясни подробностите, ако решиш да ни сътрудничиш своевременно — обърна се отново към пленника негова милост. — Моментално, тоест.
Роик се включи в играта — стисна още по-здраво зашеметителя и впери поглед над него в очите на Оки. За да подчертае сериозността на предложението един вид.
— Къде щяхте да отведете Лейбер и Сато? — попита негова милост. — И не ми казвай, че сте щели да ги заведете на разходка.
— Акабане ни чака в буса на улицата отпред — измърмори Оки.
— Финансовият директор на „Нов Египет“? Сам?
Оки облиза устни.
— Ами то… трябваше да приберем само Лейбер.
Очите на негова милост светнаха.
— Този ни трябва, Роик — по възможност заловен на местопрестъплението и в момента на деянието. Грешката на врага е тактически подарък, който не бива да се пилее.
Оки добави, без да са го питали:
— Щели да се скрият зад цяла армия адвокати — президентът Ким и Чои, който е шеф на оперативния отдел, и Напак, онзи от развойната дейност. Акабане дойде при нас след срещата на големите клечки… ясно било, че нас тримата — него, мен и Ханс — щели да ни жертват, без да им мигне окото. Рече, че ако не направим нещо, още на сутринта щели да ни предадат на полицията. А той вече знаеше, от предния път, че зет ми е активист на Наследниците освободители и…
— Разделяй и паникьосвай, аха — каза доволно негова милост. — Това обяснява доста неща. Действай, Роик. Акабане ще духне веднага щом чуе полицейските сирени.
Рейвън дойде с медицински комплект. Роик връчи зашеметителя си на негова милост, мина зад Оки, закопча ръцете му на гърба, взе оръжието си от негова милост, стисна Лейбер над лакътя и го повлече на бегом към стълбището.
— Аз за какво съм ти? — попита разтревожено Лейбер, докато тичаха надолу по стъпалата.
— За да ми посочиш Акабане. Не ща да стрелям със зашеметителя по някой друг, нали така.
— Не забелязах да имаш особени предразсъдъци в това отношение.
— Споко. Имам разрешително.
— Да убиваш?
Роик се намръщи.
— И да убивам, да. Но няма да повярваш колко формуляри трябва да попълва човек след това.
Лейбер, изглежда, не можеше да реши дали последното е шега, или не, което беше добре, защото Роик също не беше сигурен. Навремето процедурите никак не му сториха забавни. Дори да си спомня за тях не беше забавно.
Минаха през тежките метални врати в дъното на сградата за прием на пациенти, поеха наляво, завиха зад ъгъла и тръгнаха покрай дългата фасада. Къса алея извиваше към покрит вход в средата — навремето, преди комплексът да бъде официално закрит, явно тук бяха сваляли пациентите от линейките, а посетителите бяха слизали от колите си на собствен ход. Пред входа имаше обрасло с буренаци пространство, някога несъмнено добре поддържана морава и обект на градинарско изкуство, но много тъжно сега. Охранително осветление нямаше, затова пък изобилие от включени фенерчета разкриваше присъствието на стадо възрастни хора, някои по пижами, други в по-приличен вид — мотаеха се по алеята и бившата морава. Роик с облекчение отбеляза, че в другия край на комплекса оранжево зарево няма. Затова пък имаше изобилие от сигнални лампи на пожарни коли и други автомобили за спешна помощ, които обливаха сцената с цветна пулсираща светлина като в дискотека.