После разрови главата си за фанфарна нотка, с която да завърши доклада.
— Колкото до кибуанската страна на въпроса, на практика излиза, че призовахме мъртвите да свидетелстват срещу лошите, което си е пример за космическа справедливост от най-чист вид.
Какъв беше онзи зловещ древен цитат…? Нещо, което беше прочел в академията, или по-вероятно през някое от многобройните прекъсвания на студентстването си. Древна приказка от Земята. Отпреди криониката да е била измислена и въобразена дори, и все пак толкова странно далновидна като предчувствие. Самите думи се бяха запечатали в мозъка му, макар източникът им да беше забравен отдавна, погребан под хаоса на изминалите десетилетия и утайката на упоритата криоамнезия. „Ще разбия адските двери и ще смажа на сол катинарите; ще призова мъртвите на една маса с живите и живите ще се изгубят в тяхната чет…“
Е, точно този цитат не би искал да сподели с Грегор. Защото, както Майлс много добре знаеше, в императорска глава на Грегор с лакти се ръгаха толкова зловещи нещица, че беше истинско чудо как черепът му още не е избухнал. Но макар да отхвърли цитата, поне взе от него идеята за финалния акорд на доклада си:
— Не бих се учудил, ако в дългосрочен план подмладяващите експерименти на Марк се окажат по-важни от моята мисия. Още е рано да се прецени със сигурност, но смятам, че си струва „Дърона Груп“ да бъде държана под око, и то не само от шпионите на ИмпСи. Сега се сещам, че някоя и друга дума, прошушната в ухото на Лайзината роднина, в случай че дамата търси по-добра инвестиция от „Бяла хризантема Равноденствие“, би била подходяща награда, задето първа сведе проблема на твоето внимание. Днешния търговски полет до Ескобар го изпуснах, но съм запазил места за утрешния. Вече нямам търпение да се прибера. А, още нещо. Предай на Лайза от мен, буквално: „Добър улов.“
Затвори записа, кодира го, прикачи го към подробния си доклад и го прати по предназначение.
20.
Следобедното слънце напичаше приятно жужащата от многогласен хор задна градина на консулството. Жиро си чистеше перата и пищеше на стойката си. Пилетата ровеха из тревата или дремеха в кутиите си. Сфинксът душеше цветните лехи, мърмореше си нещо и току кихаше, точно като майката на Джин. Костенурката се кипреше върху масата и бавно дъвчеше лист маруля, дарен от обедната салата на Мина. Късметлийка седеше в скута на майката на Джин и си показваше ноктите всеки път, когато галещата я ръка преустановеше ласките си — явно беше решила да я галят, докато не й опада козината. Е, мишките, които по-рано Джин беше пуснал да потичат из градината, а после бе нагостил с отбрани трошици, сега спяха на топки в клетките си, но те по принцип не бяха от приказливите. Като цяло обаче обстановката беше много жизнерадостна, помисли си Джин със задоволство.
Бяха изнесли масата да обядват под едно дърво — мама, Джин, Мина, консул Ворлинкин и леля Лорна, която бяха поканили да посети съживената си сестра. Когато разбра, че ще идва леля му, Джин изпадна в краткотрайна паника, но понеже нейното желание да го прибере под крилото си беше точно толкова голямо, колкото неговото да се върне там, накрая двамата незнайно как се бяха озовали от една и съща страна на барикадата. Въпреки това леля му не пропусна шанса да го сгълчи, че е избягал. И за двата пъти.
— Права е, Джин — подкрепи я майка му. — Даваш ли си сметка какви тревоги си им причинил? Не са знаели къде си, нито дали си жив дори.
— Но ако не бях избягал — каза Джин, — никога нямаше да срещна Майлс-сан. И мама още щеше да е замразена.
При вида на смущението, изопнало лицето на леля Лорна, Ворлинкин-сан се усмихна.
— Необорима логика, струва ми се. — Беше свалил горната си дреха и седеше по риза, облегнат на стола си и по-спокоен, отколкото Джин помнеше да го е виждал някога. Но пък през повечето време Ворлинкин вървеше по петите на Майлс-сан, а Майлс-сан си имаше начин да държи хората на нокти.
Майлс-сан и гвардеец Роик си бяха заминали вчера — да хванат орбитална совалка и оттам да се качат на скоков кораб за Ескобар, а после, както им беше обяснил консул Ворлинкин с помощта на карта на възлените проходи, да се прехвърлят на кораб за планетите Сергияр и Комар, а накрая да потеглят към Бараяр, където беше истинският дом на Майлс-сан. Онзи с децата и понитата, предположи Джин. Въпреки постоянната процесия от адвокати, полицаи и журналисти, които щъкаха из консулството, да не говорим за постоянното присъствие на Джин, Мина и майка им, а и нашествието на роднини сега, Джин трябваше да признае, че след заминаването на малкия мъж в къщата е станало доста по-спокойно. В началото всичко това му се струваше адски вълнуващо, но после откри, че спокойствието му се отразява изненадващо добре. Пък и парадът от посетители протичаше под строгия надзор на консула в неговото най-официално и внушаващо страхопочитание качество, също бараярско и високо, а и никой не се беше опитал да отведе отново майка им.