Мина беше влязла вътре да иде до тоалетната, но сега задната врата на къщата се отвори със замах и Мина изхвърча на бегом с позната кутия в ръце. Лейтенант Йоханес я следваше на благоразумно разстояние и тъкмо казваше:
— Мисля, че ще е много по-щастлива, ако я върнете в естествената й среда.
— Джин! Мамо! — развика се Мина. — Вижте! Всички бебета на госпожа Мурасаки са се излюпили!
Майка им отвърна храбро:
— Това е много хубаво, миличка. — За разлика от нея, леля Лорна примижа болезнено и се въздържа от коментар. Мама погледна през прозрачния капак и добави едва-едва: — Мили боже, наистина много бебета! Може би е време да ги преместим в по-голяма къща.
„Като нас? — помисли си Джин. — Като нас, моля те, моля те.“ После изгледа с подновен интерес консул Ворлинкин.
— Лейтенант Йоханес казва, че трябвало да ги пусна всичките в градината. — Мина се намръщи. Явно не можеше да реши дали идеята е добра, или не. Зад гърба й Йоханес размаха многозначително ръце и се намръщи страдалчески: явно не държеше да дели консулството със стотина новоизлюпени тарантули, което си беше доста тесногръдо от негова страна, ако питаха Джин.
— Чудесна идея — каза тактично Ворлинкин. — Чувал съм, че паяжините им са много красиви сутрин, преди росата да се изпари.
Джин се впусна в бърза лекция на тема кои паяци плетат паяжини и кои — не, и в каква форма ги плетат различните видове в зависимост от плячката си, а Мина тръгна да търси някое особено хубаво цвете, където да пусне новото семейство.
Йоханес прошепна на Ворлинкин:
— Когато бутна кутията под носа ми, за малко да повърна.
Ворлинкин се усмихна.
— Не знаех, че те е страх от паяци, Трев.
— Даваш ли си сметка, че тези гигантски тарантули ще плъзнат из цялата градина?
— Всъщност — намеси се Джин — пилетата сигурно ще изядат част от тях.
Йоханес изгледа пилетата с одобрение, навярно за пръв път, откакто кокошето семейство се беше заселило в градината.
— Не казвайте на Мина — добави Джин.
— Не бих си го и помислил — каза Йоханес, кимна любезно на майка му и леля му и се прибра в къщата.
След няма и пет минути вратата отново се отвори, по-спокойно този път, и излезе Рейвън-сенсей. На Джин му идеше да го разцелува за прекъсването, защото възрастните се бяха заприказвали за учебната година, която беше пропуснал, какво трябвало да се направи по въпроса и кога. Рейвън-сенсей кимна на всички, усмихна се на Мина, която му махна ентусиазирано за добре дошъл, после спря до масата и погледна с вдигнати вежди леля Лорна.
— А. Сестра-сан?
Джин не смяташе, че леля Лорна си прилича особено с по-голямата си сестра. Беше по-ниска, по-закръглена, с късо подстригана коса и по-раздразнителна от майка му, макар че раздразнителността й се изпари без остатък при вида на ескобарския лекар, когото тя зяпаше ококорено. Ворлинкин побърза да ги запознае, при което леля Лорна стигна дотам, че се усмихна и подаде ръка, а когато Рейвън-сенсей отиде да поздрави Мина, се наведе към сестра си и й прошепна в ухото:
— Не спомена, че докторът ти изглежда така.
— Декоративно и функционално едновременно — отвърна тихо майка му. — Доколкото разбирам, клиниката му има отлична репутация на Ескобар.
Консул Ворлинкин се намръщи за миг, сякаш се чудеше дали да изглежда „декоративен“ или „функционален“, но накрая се спря на „дипломатичен“, което бездруго му пасваше най-добре.
Рейвън-сенсей се върна, след като се бе възхитил подобаващо на паешкото семейство, и Джин, по знак на майка си, стана и му отстъпи стола си. Което не беше толкова лошо, защото сега Джин се облегна на рамото й, а тя го прегърна през кръста. Останалата без ласки в резултат на тази рокада Късметлийка скочи с недоволно сумтене на земята.
— Реших, че ще искате да чуете новината веднага, мадам Сато — каза Рейвън-сенсей. — Снощи прибрахме господин Канг и госпожа Косла, а тази сутрин съживих и двамата. Със задоволство мога да докладвам, че процедурите протекоха крайно безинтересно. И двамата дойдоха в съзнание и успяха да кажат по няколко думи, преди отново да ги приспя. Веднага щом настинката ви премине, може да дойдете в комплекса и да се видите с тях.
Джин усети как майка му потръпва и как облекчено си поема дъх.
— Благодаря ви за отличната работа, докторе.