— Наистина — каза консул Ворлинкин, като следеше разтревожено с поглед майката на Джин. Но когато тя изтри очи и се отпусна, се облегна успокоен на стола си. — Кога ще могат да разговарят с адвокатите и полицейските инспектори? — обърна се той към Рейвън-сенсей.
— Ще трябва да останат в биоизолация няколко дни, но очаквам и те като мадам Сато да се възстановят бързо. Вероятно още утре вечерта ще са в състояние да дадат показания чрез интеркомите на изолатора, но за всеки случай казах на властите да дойдат на следващата сутрин.
— А сигурността им дотогава?
— Госпожица Куделка се погрижи за това като част от цялостната охрана на новата клиника. Изглежда, има дарба да организира подобни неща. Ти знаеше ли, че майка й е била бодигард на бараярския император, когато е бил дете? Явно е получила подготовката си в ИмпСи и някак е предала уменията си и на следващото поколение.
— Да, лорд Воркосиган спомена нещо в този смисъл, преди да тръгне. Той, изглежда, познава всякакви интересни хора. Което може да се очаква предвид собствената му биография.
— Какъв всъщност е този лорд с непроизносимото име, за когото говорите непрекъснато? — попита леля Лорна.
— Какъв или кой? — отвърна на въпроса с въпрос Рейвън-сенсей. — Макар че при него двете неща са кажи-речи неотделими.
— Ами, и едното, и другото, тогава.
— Разследва застрахователни измами — обясни Джин. — Шефът му се казва Грегор. Той често говори за него.
Ворлинкин примигна, Рейвън-сенсей се разсмя, а Джин се размърда смутено и попита:
— Не е ли така?
— Ами, да… — каза Ворлинкин и отново се усмихна. — Император Грегор Ворбара, за да сме по-точни. А лорд-ревизорите разследват всякакви измами и, ъъ, други трудни ситуации, които имат отношение към Империята. Действат под преките заповеди на императора. Имат достъп до най-високите нива и почти неограничени правомощия.
— Веднъж определи себе си като „стремеви“ на императора — добави Рейвън-сенсей. — Не знам дали това означава гвардеец, който язди до командира си, или коняр, който му държи стремената, докато се качва на коня. Думата, във всеки случай, е с тежък бараярски привкус.
— Първото е по-вярно — каза Ворлинкин. — Макар че и второто не е изключено.
Майката на Джин килна заинтригувано глава. Очите на леля Лорна се разшириха.
— Не знаех, че е чак толкова важен — каза Джин. Мислеше си за първия път, когато видя мърлявото загубило се пиянде. И за адски странните неща, които Майлс-сан беше правил и говорил след това. Но никога, нито веднъж не си беше придавал важност. От друга страна, никога не се беше държал и като човек, за когото важат общоприетите правила.
— Баща му, граф Арал Воркосиган, е вицекрал на Сергияр — обясни Ворлинкин на заинтригуваната дамска аудитория, — а майка му, прословутата графиня, е вицекралица — титлата й е истинска, а не защото е съпруга на вицекраля. Двамата управляват Сергияр съвместно от името на императора и след дълга кариера в служба на Империята. Един вид монарси по съвместителство.
— Трудно му е било на Майлс да се състезава с такива родители, предполагам — вметна Рейвън-сенсей.
Джин се замисли за собствения си баща, когото смъртта беше замразила преждевременно и много по-ефикасно от всяка крионична процедура. В избледняващите си спомени за него той винаги щеше да е на седем. Никога на седемнайсет или на двайсет и седем, или почти на трийсет и осем, в този ред на мисли. Какво ли би било да имаш баща, когато и ти самият си станал голям, когато и двамата сте големи хора? Мисъл непривична и смущаваща, мисъл, която събуждаше неосъществими копнежи.
— Монарси? — попита Мина, която се беше наместила до другия лакът на майка им навреме, за да чуе последното. — Таткото на Майлс-сан да не е някакъв принц?
— Вицекралят е… ами… — Ворлинкин млъкна. Изглежда, се опитваше да намери подходящите думи, с които да й обясни. — Император Грегор не може да бъде и на трите планети едновременно. Затова той си стои на Бараяр, поне през повечето време, и изпраща хора, които да го представляват на другите две планети. На Комар това е имперският канцлер, а на Сергияр — вицекралят и вицекралицата. Работата е една и съща, но титлите са различни, защото планетите са различни. — Хвърли поглед към майката на Джин, сякаш да провери как й се струва това описание на родния му дом.
— Значи са нещо като… заместник-императори? — попита Джин.
Ворлинкин кимна одобрително.
— Всъщност да. Само дето се назначават за определено време и след като това време изтече, вече не са такива. А да си император е доживотна присъда. Така да се каже. — Крива усмивка разтегна лицето му за миг.