Рейвън Дърона спокойно би могъл да мине за кибуанец — тънък евразиец в лице и тяло, със силно интелектуално излъчване, гърбав нос и дълга до кръста права черна коса. Е, поне докато не си отвореше устата и не опровергаеше първото впечатление с чуждоземния си акцент. Представител на медицинската корпорация „Дърона Груп“ от Ескобар, Рейвън беше единственият друг делегат на криоконференцията, когото Роик познаваше, доста добре при това, но негова милост, незнайно защо, им беше дал знак да стоят далеч един от друг. Рейвън бе реагирал подобаващо — помръдна вежда и кимна едва доловимо, в знак че е разбрал какво иска милорд ревизорът, и оттам насетне заобикаляше отдалече негова милост и Роик. Така около негова милост се образуваше свободно пространство, в което да хвърля на спокойствие мрежите си, осъзна по-късно Роик.
Роик седна с кръстосани крака, ескобарският криохирург сви колене пред гърдите си и двамата си зашепнаха, сбрали глави.
— Някаква охрана видя ли? — тихо попита Роик.
— Не, но похитителите ни още са будни — също толкова тихо отвърна доктор Дърона. — Повечето са в столовата на първия етаж, но някои се качиха по стаите си. Точно под нас.
— Ти как се измъкна?
— С помощта на дребна хирургическа интервенция, която приложих върху бравата на прозореца в банята.
Път за бягство, несъмнено подпомогнат от тънката снага на ескобареца. Раменете на Роик никога не биха минали през тесния прозорец.
— А веригите?
— Вериги? Това е варварщина. Ти явно се ползваш със специално отношение, Роик!
— Няма значение. Далеч ли сме от Нортбридж? И къде сме изобщо, по дяволите?
— На сто, сто и петдесет километра, струва ми се. Насред гората. Пътища няма никакви — единственият достъп е по въздуха, с леколет или подемен ван. Комплексът е бил нещо като езерен курорт — хората идвали от Нортбридж за уикенда, — но после язовирната стена се пропукала по време на буря и езерото се изляло в реката. Ремонтът се забавил заради съдебни спорове и вече няколко години курортът не функционира. Един от похитителите ни е собственик на комплекса, така разбрах от разговорите им. Сигурно оттук е тръгнала цялата налудничава идея за похищението.
— Какво смятат да… не, чакай. Първо, виждал ли си лорд Воркосиган?
Рейвън поклати тъмнокосата си глава.
— Сякаш го зърнах в мелето — в хотелското фоайе, когато ме отвлякоха, а ти буташе разни хора в асансьора и им крещеше да побързат. Между другото, онези бедни делегати май ги беше страх повече от тебе, отколкото от похитителите. Но след това не съм го виждал. Освен теб и мен има още шестима заложници. Всичките заключени в отделни стаи. Останах с впечатлението, че Наследниците-освободители са си правели сметката за три пъти повече заложници и винят теб за драстично намалената бройка.
— А лошите колко са?
— Колко бараярско! Десетина-дванайсет, струва ми се. Не съм ги виждал накуп. Редуваха се да ни измъчват.
— Ъ?
— Предимно с лекции. За суровите и велики цели на Наследниците-освободители на Нова Надежда.
— Това ли? И аз изслушах една.
— Само една? Късметлия. А ние трябваше да ги слушаме с часове. Свалиха ни в столовата и държаха речи до прегракване.
— А аз защо не съм бил поканен?
— Защото имаш репутацията на смахнат бараярски варварин, който е твърде опасен и трябва да бъде държан под ключ. Вериги значи? Имаш късмет, че пропусна семинара. Сигурно се опитват да отключат някакъв синдром на съпричастие към каузата си, но подходът им е сбъркан. Дъртият барон Риовал би могъл да ги хапне за закуска.
Роик беше чувал лорд Марк, клонинг братът на негова милост, да цитира покойния барон Риовал от Джаксън Хол само веднъж — „А сега нека проверим какъв ефект в посока фокусиране на мисълта би имала заплахата към останалото ви око“, — но и това му стигаше. Цитатът не просто беше пресушил любопитството му, а го беше изпълнил с непреодолим подтик да се скатае някъде по-далеч от лорд Марк, нищо че се извисяваше с половин метър над него. Знаеше само, че личният състав на „Дърона Груп“ — тридесет и петима, плюс-минус, клонинга с общ генетичен материал и забележителни таланти в областта на медицината — до един са убедени, че дължат бягството си от джаксънианското техно робство и последвалата си свобода на лорд Марк и лорд Воркосиган. Причината за специфичния смесен акцент на Рейвън, а и на всички Дърона, се криеше в общото им минало на бегълци от Джаксън Хол, които живеят на Ескобар вече повече от десетилетие. Причината позорно известният барон Риовал да е покойният барон Риовал беше лорд Марк. Причината Роик и Рейвън да седят сега на този покрив… все още не беше ясна.