— А тези?
— А, „Северна пролет“ — отвърна Айда. — Те са една от най-старите криокорпорации в района и една от първите, които създадоха комплекс тук, но не попадат сред водещите играчи на пазара.
Всъщност, според не винаги прецизните предварителни доклади за Кибу-дайни, които Майлс беше изчел по пътя насам, понастоящем „Северна пролет“ беше шестата по големина публична криокорпорация, което определено я правеше „водещ играч“. Само дето комплексът й наистина изглеждаше скучен и западнал.
Много пари се харчеха, за да се ухажват… не мъртвите всъщност, а живите. От друга страна, кандидатите за дългосрочно криосъхранение логично биха искали да поверят „бъдещето си“ в ръцете на нещо безсмъртно като криокорпорациите. Внушителните фасади на комплексите обещаваха ред неща, но най-вече дълговечност. Нищо лошо, стига човек да не знаеше, че в тайната сърцевина на всички организации, били те корпоративни или правителствени, всичко в крайна сметка се свежда до ограничен брой хора, които не са безгрешни и които често влизат в тайни съглашения помежду си…
Голямата наземна кола намали, зави и мина под огромна червена арка в шинтоистки стил — явно и „Бялата хризантема“ бързаше да заяви избрания си корпоративен стил още от входа. Охраната не ги спря за проверка. Завиха край група иглолистни дървета и спряха пред административната сграда — многоетажна и с делово излъчване, но с имитация на традиционна градина отпред, с поточета и алейки, мъх, заравнен с гребло дребен чакъл и деликатни кленови дръвчета с червени листа. Темата имаше своето продължение и в просторното остъклено фоайе — във вид на чворести миниатюрни дръвчета и аскетични цветни аранжировки. Сред цялото това елегантно великолепие ги чакаха домакините им. Сгънаха се в поклон, при което Майлс решително се отърси от утайката на следпристъпната умора и побърза да се съсредоточи.
Рон Уинг се оказа мъж на средна възраст със строг делови костюм — фина долна риза, жакет с широки ръкави и подплънки на раменете, торбести панталони в мек син цвят, всичко това адски традиционно, чак до чорапите и сандалите с разделен палец. Стилът, материята и кройката говореха за статут, пари и отношение към живота така, както полувоенната туника, бричовете и ботушите за езда бяха запазената марка на бараярския вор. Добре премисленото облекло вървеше в комплект със съобразителен поглед и безизразна физиономия.
На половин крачка зад Уинг пристъпваше от крак на крак същият тип, който така деликатно беше намекнал на лорд-ревизора за готовността на „Бялата хризантема“ да му позлати ръцете по време на партито в хотела вечерта преди терористите/активистите/идиотистите да ударят и да прекъснат многообещаващата им раздумка по крайно невъзпитан начин. Хидеюки Сторс заемаше поста изпълнителен вицепрезидент по развойната дейност. Облеклото му наподобяваше традиционния костюм на големия шеф, но в по-постна версия, почти като грижливо подбраните дрехи на Ворлинкин — компромис между традиционната местна носия и деловото облекло. За себе си Майлс го беше определил като висшестоящ чирак на границата на вътрешния кръг, но извън него.
Развойният отдел очевидно искаше да продължи преговорите оттам, където ги бяха прекъснали неочакваните събития в хотела, и Майлс си напомни да прояви търпение. Нямаше смисъл да губи предимството си. Маневрите му от вчерашния ден имаха за цел да го издигнат по командната верига до някой Посветен и докато Сторс беше зает с официалното представяне, Майлс със задоволство си помисли, че целта е прихваната и чака на прицел. Ако се съдеше по усмивката на Уинг, подобни мисли, изглежда, минаваха и през неговата глава.
„Смятате ме за по-важен, отколкото е логично и обяснимо. Защо?“
— Толкова се радвам — каза Уинг, — че ни позволихте да ви компенсираме за част от неприятностите, сполетели ви напоследък, лорд Воркосиган.
Майлс махна с ръка, в знак че вината не е тяхна, добави бегла гримаса, която подсказваше точно обратното, и отвърна:
— Важното е, че никой не пострада сериозно при това неочаквано приключение.
— Така е — кимна Уинг. — От друга страна, неприятната случка ни дава повод да ви запознаем с нашия комплекс в далеч по-големи детайли, отколкото при общите обиколки, предвидени в програмата на конференцията.
— Така и трябва, бих казал.
— Да ви предложим нещо освежително? Чай? Или да заложим на галактическата традиция и да започнем по същество?