— Лично аз предпочитам второто. Времето ми тук е ограничено.
— В такъв случай, насам, моля…
Групата се повлече вкупом след Уинг, ограничена от темпото на Майлс и неговия бастун — бавно по-скоро по принуда, отколкото като част от играта, макар че и това го имаше. Покрай подземното изпитание и обичайните странични ефекти от пристъпите старите му болежки напомняха осезателно за себе си. Айда не се отделяше от него, готова да го подкрепи при нужда. Разведоха ги набързо из онези части на административната сграда, които бяха отворени за посетители, а после ги качиха на количка на въздушна възглавница и ги закараха в друга сграда, където се извършваше приемът на клиенти. И във фоайето отпред, и в товарните помещения отзад кипеше дейност.
— Клиентите ни идват при нас по две основни пътеки — обясни Уинг, докато ги водеше по пропитите със слаба миризма на лекарства и дезинфектанти коридори. — Някои биват препращани от болниците, след като са получили неочакван и необратим метаболитен колапс. Други предпочитат да не поемат рискове и идват сами в клиниките ни, за да се подложат на процедурите за дългосрочно съхранение.
— Чакайте, идват при вас живи? — попита Роик.
— Колкото по-здрав си по време на замразяването, толкова по-големи са шансовете за успешно съживяване — каза Сторс.
— Съвсем вярно — измърмори под нос Рейвън.
Роик свъси вежди и хвърли поглед към Майлс, който си помисли, че не би могъл да не се съгласи с тази зависимост.
— Искате ли да се запознаете отблизо с техническия процес? — предложи Уинг. — Разбира се, това обикновено не се включва в туристическите обиколки. За днес имаме предвидени двайсетина замразявания. Навярно ще има и трансфери от болниците, но техният брой по обясними причини не може да се планира.
Майлс, който се беше запознал с въпросния процес лично, макар и при пълна загуба на съзнание, отхвърли с категоричен жест зловещото предложение. Роик изглеждаше облекчен. Ворлинкин запази каменно изражение. Рейвън, комуто Майлс направи знак зад гърба си, прие предложението и тръгна със Сторс. Майлс изпита облекчение, когато излязоха от „производствената“ сграда — миризмата на това място не беше неприятна, но действаше по особен начин на подсъзнанието му.
— А колко криосъживявания извършвате дневно? — обърна се той към Уинг, когато се натовариха по живо по здраво на количката. Двамата седяха на първата седалка, откъдето гледката беше най-добра, Айда седеше с гръб към тях на втората, а Ворлинкин и Роик си деляха последната, достатъчно близо, за да чуват разговора.
Уинг се поколеба само за част от секундата.
— Ще трябва да проверя цифрата. — Хвърли поглед през рамо, докато количката се носеше плавно на въздушната си възглавница през грижливо поддържания вътрешен парк. — Откъде се познавате с доктор Дърона?
Рейвън беше включен в обиколката по молба на Майлс… е, не „по молба“, просто го бяха включили в списъка, когато се уточняваше бройката на хората, които наземната кола трябваше да вземе от консулството.
— Доктор Дърона и моят асистент Роик са били отвлечени заедно. И това ги сближило един вид.
— Напълно обяснимо. И аз самият бих се скрил зад гърба на вашия Роик в момент на криза. — Явно Уинг без затруднения си беше превел „асистент“ като „телохранител“. Всеки, който видеше Майлс и Роик заедно, стигаше до същия извод. Майлс беше почти сигурен, че Уинг още не е разгадал сложния коктейл от права и задължения на личния гвардеец. Уинг продължи: — За мен беше изненада, че имате роднина, който е акционер със значителен дял в корпорация „Дърона“. Освен ако името Воркосиган не е често срещано на Бараяр?
— Марк ли? — „Значи най-после сте изровили тази информация.“ Поредното доказателство, че ревизорската му визита на Кибу е била изненадваща за „Бялата хризантема“ и шефовете на криокорпорацията още се мъчат да му сложат етикетче. Майлс неведнъж се беше сблъсквал със сериозни заговори, подготвяни в продължение на години; за разлика от тях, маневрите на Уинг намирисваха на спешни мерки при неочакван пробив и едва ли бяха на повече от няколко дни. — Той ми е брат. По-малък.
— Сериозно! — Уинг се усмихна. — Дали проектът ни за комарския франчайз би представлявал интерес и за него, как мислите?
„О, да, но не по причината и начина, който имате предвид вие.“
— Предпочитам да държа Марк далеч от това. Той има изключителен нюх към търговските дела. Докато аз цял живот се бъхтя за общественото благо срещу нищожно възнаграждение, той натрупа огромни печалби и ме остави да му дишам прахта. Една от основните причини да проявя интерес към вашия проект е шансът най-после да го бия на негов терен. — Майлс разтегли устни в хищна усмивка на братско съперничество.