Уинг схвана моментално, което говореше доста само по себе си.
— Разбирам. — И след миг добави: — Брат ви радва ли се като вас на влияние в публичните дела, лорд Воркосиган?
— Не, той си гледа търговийката.
— Жалко.
— Не и от моя гледна точка.
— А другите от семейството ви? С тях разбирате ли се?
— О, да. Макар че не всеки ден ми се открива възможност да им натрия носовете, на всичките едновременно. — Майлс вплете в гласа си тънка жалостива нотка. — На Бараяр вечно трябва да се доказвам. — Така, оставаше да се види как Уинг ще смели последното. Хубав и добре балансиран коктейл от алчност, завист и влияние, което си струва да подкупиш. При това все неща, които една повърхностна проверка би потвърдила. „Благодаря ти, братле.“
Уинг сбра колебливо вежди.
— Доктор Дърона няма ли да му докладва?
— Да кажем само, че работя по въпроса — сниши глас Майлс, така че жуженето на количката да погълне думите му. — Нали знаете старата поговорка: дръж приятелите си близо, а враговете — още по-близо?
Уинг кимна.
— Хубава поговорка. — Кратко колебание, после: — Подготвили сме ви презентация за комарския ни проект. Дали да не поканим добрия доктор да разгледа друга част от комплекса ни, докато тече презентацията?
— Няма да е необходимо. Освен ако нямате някое техническо нововъведение, което предпочитате да запазите в тайна от потенциалната конкуренция?
— Не, комарската инсталация ще разчита на изпитана и надеждна технология. Нововъведенията ни касаят единствено маркетинга.
— Тогава няма проблем. Рейвън ми изглежда техничарче — от онези, които бъкел не разбират от бизнес. — Доколко провинциално късоглед беше този тип? Рейвън беше от шибания Джаксън Хол, където сделките бяха Сделки, въпрос на изкуство, наука, война и краткосрочно оцеляване. — Някога пътували ли сте извън планетата, господин Уинг?
— Да, миналата година бях на вашия Комар във връзка с първоначалното проучване. Посещението ми беше изцяло делово, уви, почти не ми остана време да разгледам забележителностите. Така и не излязох от купол Равноденствие.
— Има за какво да съжалявате.
Върнаха се в административната сграда и се качиха в една конферентна зала на последния етаж. И тук декорацията беше елегантна и тематична — малки дръвчета в кашпи и стъклени статуетки. Този път Айда ги убеди да пийнат нещо освежително — Майлс и Ворлинкин избраха зелен чай, Роик предпочете кафе, — след което всички изгледаха лъскава холовидео презентация на големия криокомплекс, който „Бялата хризантема“ строеше понастоящем в купол Равноденствие, планетарната столица на Комар. Колкото и да се опитваше, Майлс не откри нищо съмнително. Нищо не бяха открили и в комарската ИмпСи, а там разполагаха с много по-подробна информация. При това проверката им беше на ниво, извършена с пълното съдействие на „Бялата хризантема“. И с гореща благодарност от страна на корпорацията, когато при проверката случайно били разкрити двама завишили цените си подизпълнители, един незаконно облагодетелствал се митнически чиновник и организирана престъпна група, която крадяла от складовете на компанията, макар че нищо от това не се споменаваше в лъскавото видео на Уинг.
Рейвън и Сторс се присъединиха към тях по средата на презентацията. Видеото завърши с туш — твърде помпозно, но поне музикалната тема беше подбрана с вкус.
Майлс се облегна назад в невероятно удобния офис стол и събра върховете на пръстите си.
— Е, защо Комар? Ако идеята е била просто да се разширите извън границите на Кибу-дайни, Ескобар ви е по-близо.
Уинг изправи гръб, сякаш нямаше търпение да отговори.
— Проучихме и тази възможност. Но на Ескобар крионичните услуги отдавна са факт, а и са защитени от външна конкуренция чрез законова уредба, която не бих могъл да определя другояче освен като пример за краен протекционизъм. Анализите ни показаха, че Комар, въпреки по-голямата си отдалеченост, предлага далеч по-големи възможности за растеж, а именно в растежа се крият печалбите. Печалби, от които, надяваме се, ще се възползват и бараярци като вас, разбира се. Купол Равноденствие вече извлича полза от това начинание, защото всички дейности освен първоначалното проектиране се извършват от местни фирми.
— Е — каза замислено Майлс, — предполагам, че след както всички жители на една планета са сключили своите криодоговори, логичното и всъщност единствено продължение е да се излезе на галактическия пазар. — Не добави: „макар че всяка минута се ражда нов потенциален клиент“. Не го добави, но с усилие на волята.