— Да, това, боя се, са рисковете на всеки зрял пазар. Макар че през последната година станахме свидетели на интересни опити в предоговарянето на контракти.
— Моля?
В гласа на Уинг разцъфна искрен ентусиазъм.
— От историческа гледна точка криоконтрактите не са равностойни, защото са били сключвани по различно време и от различни компании, често според разпоредбите на различно местно законодателство. Финансовата база е била различна във връзка с различната покупателна способност на парите, която се е увеличавала и смалявала неколкократно от сключването на договора насам, особено при по-старите договори. Самите компании са се разцепвали, сливали, обявявали са фалит или са ставали жертва на поглъщане. Доскоро договорите и отговорността за изпълнението им са сменяли собствениците си единствено при промяна на техните държатели, настъпила по един от споменатите начини. Но наскоро се появи идеята, че един вторичен пазар на индивидуални договори би могъл да се използва, било за оптимизиране на печалбите, било за увеличаване на оперативния капитал.
Майлс усети как веждите му се нагъват като гофрирана ламарина.
— Купувате и продавате мъртвите?
— Разнасяте замразени хора насам-натам! — Роик дори не направи опит да прикрие ужасеното си изражение.
— Не, не! — каза Уинг. Сторс побърза да подкрепи шефа си с енергично клатене на глава.
— Това би било нелепо прахосване на ресурс — продължи Уинг. — Не местим клиентите си, освен ако инсталацията не подлежи на разширяване или затваряне, разбира се. Поддръжката на клиентите продължава на реципрочен принцип между компаниите. Търгуват се единствено договорите им. — И добави благочестиво: — Идеята е след време това да гарантира по-равностойна и справедлива договорна база в рамките на цялата индустрия.
Което Майлс си преведе по следния начин: „Изтупаме ли докрай брашнения чувал, ще спрем.“ Ако се съдеше по забележително празната усмивка на Рейвън, почти все едно докторът не е разбрал и дума от казаното, то той беше стигнал до същия извод.
— И, ъъ, смятате ли да прилагате същия модел и на Комар? — попита Майлс.
— За жалост, не. Там няма с кого да търгуваме. — Въпреки демонстративната си въздишка Уинг не изглеждаше особено изтерзан от тази липса. Което Майлс разчете така: „Планираме да установим монопол.“
— Всичко това е поразително — каза искрено той. — А ти какво мислиш, Ворлинкин? — обърна се Майлс към консула и му смигна заговорнически. — Готов ли си да подпишеш договор? Макар че за теб криониката едва ли е новост.
— Не… точно — каза Ворлинкин. — Работата ми е свързана основно с проблемите на живи хора. Миналата година се наложи да съдействам за по-бързото транспортиране на един нещастен бараярски турист, загинал при пързаляне по глетчер — много опасен спорт, между другото, — и да подпиша за транспортирането на двама кибуански бизнесмени, починали от естествена смърт в Империята. Единия го върнаха замразен, другия — кремиран. От роднините на последния постъпиха оплаквания, които предадох където трябва. — И добави дипломатично, а и как иначе: — Благодаря ви, че ни позволихте да надникнем зад кулисите, Уинг-сан. Бих казал, че тази обиколка ми отвори очите. — Само дето погледът изпод мигли беше насочен към Майлс.
След презентацията ги заведоха вкупом на обяд, който беше сервиран в ниска сграда с изглед към поредния парк и едно изкуствено езерце в добавка. Интериорът беше изцяло решен в традиционен стил с хартиени паравани и плетени рогозки, плюс още стъклени статуетки и от онези странни цветни аранжировки, състоящи се от шепа камъчета, три пръчки, две пъпки и един цвят. Седяха на копринени възглавници около две ниски лакирани масички. Майлс, Уинг и Айда — около едната; Сторс, Ворлинкин, Роик и Рейвън — около другата. Двама сервитьори поднасяха серия от деликатни блюда всичките с вид на миниатюрни скулптури, а след кратки увещания Майлс позволи на Айда да му сипе странно на вкус прозрачно вино в плоска керамична чаша, която приличаше повече на чинийка. Може би формата й не беше случайна, реши Майлс, а имаше ограничаваща функция — ако си пиян, със сигурност ще разлееш съдържанието на „чашата“ в пазвата си. За малко и самият той да се полее всъщност.
Айда наторяваше разговора със серия от приятни и неутрални теми, като постепенно се присламчваше все по-близо до Майлс; дрехата й беше разхлабена на стратегически места, така че да разкрива релефа на гърдите й под тънката материя на най-долния кат от сложния ансамбъл. Майлс подозираше, че е включила в арсенала си и парфюм с феромони, макар че посланието беше пределно ясно и без тях — ако той проявеше желание, младата дама можеше да е част от предложения му подкуп. Уви, Айда не изглеждаше особено опитна в съблазняването, а и не беше нужно Майлс да изглежда чак толкова подкупен. Не и в това отношение. Изкуството иска жертви, но не на всяка цена. Така че когато Майлс извади холокубче и показа снимки на великолепната си съпруга и прекрасните си деца, Айда би отбой. А когато се заоплаква колко скъпа излизала поддръжката на такова семейство, Уинг зае мястото й в присламчването, насърчавайки го да си излее душата. Майлс отпи още една глътка от странното вино и се ухили глупашки.