— Стига сте поднасяли горкия човек, милорд. — „Вече така или иначе постигнахте своето.“ Не му се нравеше мисълта да повали Ворлинкин на пода, ако той тръгне да души негова милост, а такава вероятност определено съществуваше, меко казано. Изобщо, ситуацията го подсети за няколко колоритни израза, между които да избира — консулът изглеждаше достатъчно вбесен, за да „излезе от кожата си“, „свитки да му излизат от очите“ или „газ да пикае“. Но около негова милост често ставаха такива неща.
Негова милост добави с известно раздразнение:
— Хора като Уинг не подхвърлят пари на всеки срещнат, Ворлинкин. Първо трябва да са сигурни, че плячката е подкупна. Аз се постарах да му помогна в решението. Седнете, консуле, докторе. Време е да поговорим.
Ворлинкин, който тъкмо беше отворил уста за някоя разгорещена реплика, зяпна смаяно.
— Лорд Воркосиган… ама това… постановка ли е? Официална?
— Вече е. — Негова милост седна на един въртящ се стол и залюля крака. — В началото не бяхме сигурни, затова изпратиха мен… поради факта, че можех да бъда примамка и капан едновременно и така да спестя на Империята от командировъчни, ако не друго.
Ворлинкин приседна бавно на друг стол и Роик си отдъхна. Консулът погледна сащисано обезопасеното комтабло.
— Милорд… аз наистина изпратих доклад.
— Недей да се извиняваш. Така де, следващият ти официален гост може наистина да е подкупен. Аз също не смятам да ти се извинявам, ако от това ще ти стане по-добре. И преди съм виждал как наши дипломатически представители се поддават на изкушението. Трябваше да се уверя, че случаят не е такъв.
— Вие сте… подложили сте ме на тест? — Опасната жега в очите на консула, която тъкмо започваше да изстива, припламна отново.
— А защо, мислиш, те влачих с мен днес и те оставих да видиш и чуеш всичко?
Ръцете на Ворлинкин се свиха в юмруци на коленете му, но после постепенно се отпуснаха.
— Разбирам. Много ефикасно.
— Разчитам да съобразяваш бързо и да не изоставаш от темпото — добави по-любезно негова милост. — Няма да е лесно, знам. Този случай изтормози не един и двама анализатори на ИмпСи. — След което се обърна към Рейвън: — Е, какво интересно научи от раздумката си със Сторс?
Рейвън изкриви колебливо устни.
— Нищо ново май. Програмата им за криозамразяване изглежда напълно законна, а от техническа гледна точка процедурите им са тип-топ. Поисках да ми покажат съживяване, но нямало нито едно насрочено за днес, така каза той, което след всичко видяно и чуто до момента не ме изненада. Все пак ми показа размразителната инсталация, която ми се стори напълно адекватна. Намекна, че за „Бялата хризантема“ би било чест да ме привлече на работа, дори подпита какво е възнаграждението ми в момента. Отвърнах, че основните ми интереси са в криосъживяването, защото то е по-голямо предизвикателство от медицинска гледна точка. Каза, че щял да предаде това, но не каза на кого. След това се присъединихме към вас по средата на лъскавата им презентация. Това е. — Рейвън вдигна рамене.
Ворлинкин примигна.
— Лорд Воркосиган, доктор Дърона ваш агент ли е?
— Консултант на граждански договор — обясни негова милост, — чийто хонорар се поема от бюджета за този конкретен случай. Заплатата ти от „Дърона“ също си върви, нали, Рейвън?
Рейвън се подсмихна.
— Това е поверителна информация.
— Ще приема отговора ти за „да“. Иначе казано, Ворлинкин, не се колебай при нужда да товариш доктор Дърона с двойни смени.
Рейвън се ухили и стана да включи автомата за напитки, стратегически разположен близо до обезопасеното комтабло и сателитната му конзола. Автоматът изкашля нещо кафеподобно, ако се съдеше по миризмата. Рейвън взе чашката и махна любезно на Роик да седне на стола му. Роик, от своя страна, му махна да си сяда, а сам се зае да подпира със скръстени ръце стената — поза, изкопирана на сто процента от един конкретен бивш шеф на ИмпСи.
— Краткият увод е следният, Ворлинкин — продължи негова милост. — Когато проучвателните екипи на „Бялата хризантема“ стъпили за пръв път на Комар преди година и половина, компанията била грижливо проверена от ИмпСи. Проверката не открила нищо съмнително, но от ИмпСи ровели за връзки с военния шпионаж и такива неща. Бизнес планът им бил одобрен от комарските власти и всичко си тръгнало по реда. Никой не би си и помислил да се занимава повече с тях, ако не беше добрата стара шуробаджанащина. През последните няколко месеца, когато основната инсталация, която видяхме във видеото на Уинг, навлязла в последните етапи на строителството си, от „Бялата хризантема“ започнали да набират бъдещи клиенти. Напълно логично се насочили най-напред към дамските клубове в Равноденствие — онези, в които членуват възрастни дами от висшите класи. Едновременно с това друг екип по продажбите насочил усилията си към подбрани комарци, богати и влиятелни, предлагайки им изгодни пакети акции, които да осигурят на местната върхушка дял в бъдещия успех на дейността им. Подозирам, че двата екипа по продажбите не са си сравнили списъците, нито са съобразили, че някои богати стари дами всъщност са оттеглили се от активна дейност комарски търговки, които четат счетоводни документи така, както повечето им връстнички четат списания за плетки. Та една от въпросните стари дами хвърлила поглед на двете предложения и казала: „Не знам защо, но това ми намирисва“, след което ги занесла на най-любимата си внучка по съребрена линия, която казала: „Права си, лелче, не знам защо, но и на мен това ми намирисва“, и на свой ред отнесла казуса до своя възлюбен съпруг, известен повече като император Грегор Ворбара. Който го прехвърлил на своя верен имперски ревизор с думите, цитирам: „Дръж, Майлс. Ти нямаш равен във ваденето на златни пръстени от клозетни ями, така че — гмуркай се.“ А аз казах: „Благодаря ви, сир“ и се качих на кораб за Кибу-дайни.