Негова милост плъзна горд поглед из стаята, сякаш очакваше публиката му да избухне в аплодисменти, и явно остана разочарован от трите празни погледа насреща си.
Пое си шумно дъх и мина на по-ниска предавка.
— Така, време е да разтоварим, изглежда. Подозирам, че е налице измама в две фази. Изглежда, съществува вътрешна клика от висши мениджъри на „Бялата хризантема“, които са намислили да прекарат някакъв период в замразено състояние и да бъдат съживени навреме за голямата жътва. Даже, ако са толкова хитри, колкото изглеждат, най-вероятно ще лягат във фризерите на смени, така че винаги да има по някой буден от екипа им, който да се грижи за общите им интереси. Дългосрочен план, чиято цел е тихото, безаварийно и безкръвно изкупуване на Комар. Или не толкова безкръвно, ако приемем ранното замразяване за убийство или самоубийство. Най-бавният, най-елегантният и трябва да кажа — най-зловещият заговор за завладяване на планета, който е бил измислян някога!
Дори Ворлинкин подскочи при последното и се опули в неприкрит потрес.
— Завладяване!?
— Не знам как другояче да го нарека. Но все още има доста точки, които да свържа, преди да затворя с чиста съвест това разследване. Веднага щом впрегнеш на работа ресурсите на консулството за дълбочинна обработка на данни, първата задача е да се състави списък на всички служители на „Бялата хризантема“, които са прехвърлили собствените си инвестиции към „Бяла хризантема Равноденствие“ и възнамеряват да ги последват лично. Защото по всичко личи, че си имаме работа с организирана група хора, които източват собствената си компания за лично облагодетелстване.
— Иха! — възкликна Рейвън с подобаващото възхищение. Негова милост го удостои с доволна усмивка.
Ворлинкин прекара пръсти през косата си.
— И как ще ги заковете тия копелета? Опитът да се подкупи имперски ревизор е сериозно престъпление на Бараяр, но тук сме на Кибу-дайни. Дори ако успеете да го докажете — а тук моите свидетелски показания няма да имат особена тежест, — Уинг ще се отърве с плясване през ръчичките, и толкова.
— Всъщност идеята е никой на Кибу да не разбере, че сме им хванали спатиите. Моята представа за идеалното отмъщение е да ги оставим на спокойствие, докато си напъхат ръката толкова дълбоко в буркана с комарския мед, че да не могат да я извадят, а после да я отсечем при китката, като нанесем дребна поправка в условията по договорите, която да обезсмисли търговията с гласове, ограничавайки дейността на „Бялата хризантема“ до привидната й фасада — компания в сектора на услугите с минимални нива на печалба. Виж, това би било доста болезнено, а и ще послужи като нагледен урок. В краен случай може да се стигне и до насилствена национализация, макар че това със сигурност ще вбеси комарската бизнес общност без значение колко оправдан е такъв ход в конкретния случай. Няма да е лесно, а и ще затънем до гуша в адвокати… но с малко късмет моето участие ще е приключило преди това. — Негова милост вдигна поглед към Ворлинкин. — Какво мислиш за твоя лейтенант Йоханес? Той е млад, което означава, че е сравнително беден и сравнително лековерен. Достатъчно надежден ли е за тази задача?
— Аз… — Ворлинкин замълча и негова милост търпеливо го остави да си събере мислите. — Никога не съм имал причина да се съмнявам в него.
— А местният ти служител, Юичи как му беше името… Матсън?
— И в него не съм имал причини да се съмнявам. Но и никога не е възниквала подобна ситуация.
— Доколкото ти е известно на теб — каза негова милост и въздъхна. — Да не забравяме обаче, че всички визи за служителите на „Бялата хризантема“ са минавали през консулството.
— Да, ама ние само питаме дали искат туристическа или работна. Плюс бърза проверка за криминално досие.
Негова милост примижа замислено.
— Чудя се дали да не добавим и трета опция в графата за цел на пребиваването — „тайно завладяване на планетата“… Е, май няма да е удачно.
Ворлинкин каза, много бавно:
— Ами ако не се бях опитал да ви предам? Тогава какво?
— Тогава нямаше да участваш в този разбор, а аз щях да си отварям очите и да те закова на стената при първа възможност. Пътьом. — Негова милост се протегна и разкърши рамене, а Ворлинкин май за пръв път се замисли дълбоко.
— Така, а сега за другото нещо — подхвана отново негова милост, но не можа да довърши, защото на запечатаната врата се звънна.