Гласът на лейтенант Йоханес прогърмя по интеркома:
— Консул Ворлинкин? Лорд Воркосиган?
— Да? — обади се негова милост.
— Ами… Вашият маломерен куриер току-що цъфна на задната врата. И не е сам.
Веждите на негова милост литнаха нагоре; веждите на Ворлинкин пропълзяха надолу. Рейвън килна заинтригувано глава.
— На всяка цена го задръж, Йоханес — извика в отговор негова милост. — Идваме веднага.
Негова милост даде знак на Роик да разпечата вратата, после грабна бастуна си и се смъкна от стола.
9.
Кухнята в консулството изглеждаше по домашному уютна, макар и твърде просторна според стандартите на Джин. Или пък му изглеждаше толкова топла и светла само заради студения сумрак, който се спускаше в задната градина. Или заради струпаните на мивката чинии, които придаваха на кухнята вид на… ами, на кухня, в която можеш да влизаш и излизаш по всяко време и да хапваш по нещо на крак, без разни хора да ти крещят. Само да не беше тропотът на множество стъпки откъм сутерена… Джин се размърда неспокойно, а когато малката ръка на Мина се промъкна в неговата и го стисна силно, не се дръпна, както би направил в друг случай.
Когато преди десетина минути Джин плахо почука на задния вход, му отвори лейтенант Йоханес. Погледна го, възкликна едносрично, после вкара и двамата вътре почти без да погледне Мина, добави едно: „Чакайте тук и да не сте мръднали“, след което хукна надолу по стълбите, преди Джин да е изрекъл и три думи от грижливо репетираното си обяснение как полицията е взела парите на Майлс-сан. Затова Джин не се изненада при появата на ядосания консул Ворлинкин, но не беше подготвен за мъжа, надвиснал над него — най-големия бараярец, който беше виждал до този момент, поне с половин глава по-висок от високия консул. Дрехите му приличаха на военна униформа, косата му беше кестенява, къса и малко къдрава, лицето — строго и с квадратна челюст, на възраст беше по-стар от Йоханес, но по-млад от консула. Мина го зяпаше с отворена уста.
Едрият бараярец до такава степен изпълваше широкия допреди малко вход, че Джин забеляза със закъснение стройния мъж със сплетена на плитка тъмна коса, който влезе след него, и с още по-голямо закъснение забеляза Майлс-сан, който напираше най-отзад.
Малкият мъж разбута другите и застана пред Джин. Сега, когато, не беше мръсен и раздърпан, изглеждаше по-възрастен и… по-страшничък някак, така че Джин преглътна сухо да се отърси от шока, пое си дъх и чак тогава извика:
— Животинките ми! Обещахте да се грижите за тях!
Майлс-сан вдигна ръка да го спре.
— Добре са, Джин! Когато не се върна до полунощ, направих копие на инструкциите ти и го дадох на Айко. Обясних й, че тръгвам да те търся, и тя обеща да се грижи за тях.
— Но как стигнахте тук?
— Пеша. Вървях цяла нощ.
Мина попита иззад брат си:
— И ти ли се изгуби като нас?
— Не сме се изгубили — побърза да възрази Джин с известно смущение. — Само се пообъркахме малко.
— А вие коя сте, млада госпожице? — обърна се Майлс-сан към Мина. — Мисля, че нямам честта да ви познавам.
— Сестра ми — измърмори Джин. — Тя поиска да дойде, не съм я карал аз.
— Имам си име — отбеляза тя. — Казвам се Мина. Искаш ли да ми видиш пришките?
Майлс-сан дори не мигна.
— Естествено! Яки ли са? Спукаха ли се вече?
— О, да. Даже имам кръв по чорапите.
— Е, госпожице Мина, защо не седнете ето тук… — Майлс-сан издърпа един от кухненските столове и го предложи с поклон на гостенката си, все едно Мина беше истинска дама, — … и не ми покажете тези удивителни пришки? — През рамо добави: — Йоханес. Дай на децата да хапнат нещо. Бисквити. Мляко. Кекс. Нещо.
— Ти ли си галактикът на Джин? — попита Мина, изрита гуменките и почна да събува мръсните си чорапи. — Той ми разказа всичко за теб.
— Сериозно? — Майлс-сан коленичи да й помогне и Мина естествено се развика, когато чорапите се отлепиха от раничките по краката й. — Ето на това му казвам аз истински пришки — отсъди той, вдигна поглед и врътна глава към Ворлинкин, което изстреля консула към другия край на кухнята.
— Леля Лорна винаги ни купува по-голям номер, за да има място да ни растат краката — обясни Мина. — Затова ми хлопат толкова.
Лейтенант Йоханес, наврял глава в дебрите на хладилника, подхвърли нерешително:
— Бира…?
— Обичаш ли бира, Мина? — попита Майлс-сан. Тя поклати глава, при което правата й черна коса се разлюля покрай линията на брадичката. — И аз стигнах до същия извод, странно защо. Ще трябва да се постараеш повече, Йоханес. Мислех, че всички членове на дипломатическите ни мисии преминават обучение в ИмпСи. Импровизирай!