— Не беше точно шега, струва ми се — каза спокойно Майлс-сан. — Изчакай децата да се нахранят, все пак.
Ворлинкин стисна зъби, но все пак кимна. След като Джин и Мина се натъпкаха до пръсване, а Йоханес им даде още салфетки и прибра остатъците от пицата в хладилника за закуска, точно както правеха у дома, Майлс-сан се облегна назад и каза:
— Предлагам да се преместим долу. Там и столовете са по-удобни.
Останалите бараярци до един го изгледаха сащисано, но Джин не намери нищо странно в предложението на Майлс-сан — дори чичо Хикару обичаше да се изтегне в големия фотьойл след вечеря. „От пейките право в ложата!“, така казваше винаги. Само че в стаята на долния етаж, където ги заведе Майлс-сан, имаше само четири стола, при това въртящи се, от канцеларския тип. Майлс-сан махна на Джин и Мина да седнат, настани се на третия стол, а четвъртия остави на тримата мъже. Йоханес се паркира край дългата маса, сбутана до едната стена, Рейвън-сенсей последва примера му, а Ворлинкин се тръсна със стиснати устни на свободния стол.
— Много е странна тази видеостая — отбеляза Мина, като се оглеждаше и клатеше краката си, обути понастоящем с чорапи на Майлс-сан, които да пазят лепенките върху пришките й. Когато Роик затвори вратата и седна преспокойно с кръстосани крака на пода до нея, в стаята изведнъж стана много тихо и Джин за пръв път се запита дали е било разумно да води сестра си тук, при това не само заради риска да ги предадат на властите. Ако не беше Майлс-сан, на когото Джин имаше доверие, като нищо можеше да грабне Мина и да хукне навън. Макар че предвид Роик и тежката врата импулсът му, изглежда, беше закъснял…
Майлс-сан преплете пръсти, стисна ги между коленете си и каза:
— Секретарката Сузе ми разказа това-онова за майка ви. Стана ми любопитно и когато дойдох тук, потърсих още информация за нея в планетарната мрежа. Крайно интересно, наистина. Не разбирам защо са я замразили, щом не е била нито болна, нито умираща, нито дори осъдена за някакво престъпление.
Вкусната вечеря внезапно натежа като олово в стомаха на Джин.
— Какво си спомняте за майка си? — продължи Майлс-сан. — Не лични неща, а за работата й, за каузата, която е защитавала. И най-вече от периода на онази демонстрация, която излязла от контрол… или от времето точно преди да я арестуват?
Джин и Мина се спогледаха притеснено и Джин каза:
— Мама не говореше много за работата си пред нас. Когато се налагаше да излезе за по-дълго, ни оставяше у леля Лорна, освен ако аз не бях на училище. А накрая остави Мина там за постоянно.
— Леля Лорна никак не беше доволна, че трябва да ни гледа — вметна Мина.
— Да, казваше, че не се е писала доброволка и не й харесва да я мобилизират така.
— И че й е мъчно за татко, но ако и на мама й било толкова мъчно, по-добре да си стояла вкъщи и да се грижела за децата му. — Мина се намръщи.
Джин побърза да обясни:
— Тези неща ги говореше само когато беше ядосана. — Не че обичаше леля Лорна, но тези галактици бяха чужди хора все пак и не беше редно да критикува семейството си пред тях. А и мама все повтаряше, че човек трябва да е справедлив в думите си.
— Майка ви водила ли ви е някога на събрания, на срещи?
Мина поклати глава.
— Казваше, че не са за деца, че ще ни стане скучно и ще започнем да се правим на маймуни.
— Хм. — Майлс-сан потърка брадичката си. — Когато аз бях на възрастта на Джин, баща ми често ми позволяваше да присъствам на срещите с неговите, хм… с неговите колеги. Същото е правел и дядо ми, когато баща ми е бил дете. Навремето не си давах сметка колко много полезни неща съм „попил“. Разбира се, трябваше да кротувам, иначе ме гонеха.
Джин се намръщи.
— Ако не си вкъщи, няма как да те изгонят. Мама ни прибираше след като си свърши работата.
— Е, сигурно е могла просто да… няма значение. А у вас не е ли провеждала срещи? Вечер, да речем?
— Апартаментът ни беше малък.
— И никой не е идвал при нея? Никога?
Джин поклати глава, но Мина неочаквано се обади:
— Едни хора от нейната група дойдоха веднъж. Беше късно през нощта.
— Кога?
Мина засмука долната си устна.
— Е, преди да я арестуват.
— Малко преди това?
— Да, така мисля.
— Не помня такова нещо — каза Джин.
Мина тръсна глава.
— Ти беше заспал.
— А теб какво те събуди? — попита Майлс-сан.
— Спореха в кухнята. Караха се и викаха. А и ми се ходеше до тоалетната.
— Помниш ли за какво се караха? Каквото и да е от разговора им?
Мина набръчка чело в размисъл.
— Говореха за корпорациите и за пари. Е, те винаги говореха за корпорациите и за пари, но този път говореха високо. Джордж-сан направо викаше, а мама говореше бързо и остро, но иначе не изглеждаше ядосана. А онзи, новият чичко, викаше нещо за… как не било временен неуспех, а можело да постави корпорациите на колене… а после излезе в коридора и ме завари там. Сигурно и на него му се е ходело до тоалетната. А после мама ми даде сладоледено блокче, сложи ме да си легна и ми каза да не ставам от леглото.