— Знаеш ли кои бяха хората в кухнята? Познаваше ли някои от тях?
Мина кимна.
— Единият беше Джордж-сан, той винаги се държеше мило с мен, когато идваше да вземе мама. Старата госпожа Теноджи също беше там — тя винаги си слага много парфюм. На новия чичко му викаха Лейбер-сенсей.
— А пълните им имена помниш ли? Джин?
И двамата поклатиха отрицателно глави.
Майлс-сан пробва отново:
— Джордж Суаби, може би?
— Не знам, може и така да беше — каза Мина, но не изглеждаше сигурна.
— Моментът е крайно любопитен. И личният състав също. Надушвам смъртоносна тайна, о, да. — Майлс-сан стана и започна да крачи из малката стая. Бастунът му — нов и доста по-шикозен от онзи, който беше изровил от запасите на Сузе-сан, остана да подпира забравен стола. — Суаби и Теноджи изплуваха и при моето проучване. Но не и доктор Лейбер. Интригуваща липса, което не бива да се бърка с липса на интрига. Чудя се кой ли е бил той, по дяволите?
Сякаш въвлечен във всичко това въпреки нежеланието си, Ворлинкин каза:
— Можем ли да проучим тези хора и да разберем нещо повече?
— Суаби и Теноджи — не. Те са мъртви, и окончателно при това — погребани, а не замразени. За другия не знам. Следата може да е изстинала отдавна, особено ако е напуснал планетата или е минал в дълбока нелегалност, за да се скрие от корпорациите. По-бързо ще е, ако събудим Лиза Сато и попитаме нея.
Мина вдиша шумно, скочи от стола и зяпна ококорено Майлс-сан.
— Можеш да го направиш? Можеш да върнеш мама? Наистина ли?
Майлс-сан наби спирачки.
— Ъъ.
Сърцето на Джин се сви болезнено. В очите на Мина гореше такава надежда…
— Не може, разбира се — каза гневно той. — Беше тъпа шега.
Майлс-сан вдигна ръка към шията си и опипа нещо през ризата. Някакъв медальон, предположи Джин.
— По дяволите. Ако бяхме на Бараяр, можех да издам нужната заповед, и готово.
— Но не сме на Бараяр — измърмори под нос гвардеец Роик и Джин си даде сметка, че това е първото нещо, което чува от гиганта. Майлс-сан махна с ръка, но дали в знак на съгласие, или на несъгласие, Джин не можа да прецени.
Мина изглеждаше съкрушена; долната й устна потрепваше издайнически.
— Не беше… не беше хубаво да се шегуваш с това, ако не си говорел сериозно!
— Да — каза Майлс, вперил оглед, незнайно защо, в Рейвън-сенсей. — Възможно ли е да… съм говорел сериозно? Технически, имам предвид?
Рейвън-сенсей се почеса по брадичката.
— Технически — да. Позволи да отбележа обаче, че медицинската страна е най-малкият проблем в случая.
Майлс-сан махна с ръка, в знак че му позволява.
— Стига криоподготовката да е била извършена правилно, разбира се — продължи Рейвън-сенсей. — Ако изобщо е била извършена.
Майлс-сан присви очи, после поднови тегелите си из стаята.
— Хм, не виждам причина за подобен пропуск. Все пак не сме на Джаксън Хол. Какво ще ти трябва, за да спретнеш номера? Технически.
— Инсталация за съживяване с необходимата апаратура. Апаратура, която няма как да сглобя от чарковете на пералнята в мазето на консулството, ако това имаш наум. Особено ако възникнат усложнения.
— Усложнения не можем да си позволим. По този въпрос спор няма — добави той и погледна към децата.
Рейвън-сенсей кимна.
— Плюс стандартни медицински консумативи, синтезирана кръв и прочие.
— Ако ти намеря инсталация, ти ще се справиш ли с осигуряването на консумативите?
Лицето на Рейвън-сенсей придоби отнесено изражение.
— Законно или другояче?
— Нямам принципни възражения срещу законното, стига да не остави информационна следа, която да води до нас. Колкото до „другоячето“… да речем, че алтернативните доставчици ще свършат работа. Стига стоката им да е с нужното качество, разбира се.
— Това се разбира от само себе си. Как смяташ да получиш достъп до пациента?
Изражението на Майлс-сан придоби същата отнесеност.
— Е, точно тук започва интересната част…
— Лорд Воркосиган! — намеси се Ворлинкин. — Какво сте намислили, по дяволите? — Джин не беше сигурен дали консулът наистина не знае, или знае и възразява. Енергично.
Майлс-сан размаха за пореден път ръка във въздуха.
— Куп нишки в оплетеното кълбо на местните загадки изглежда водят към Лиза Сато… и се губят там. Започвам да мисля, че мога да разплета цялото кълбо, ако я разпитам. Ъъ, ако си поговоря с нея. Признавам, че на пръв поглед изглежда донякъде фантазьорско, но колкото повече размишлявам…