— Фантазьорско? Пълна лудост, ето как изглежда!
Майлс-сан го изгледа многозначително.
— Това, между другото, би разрешило от раз проблема ти с убежището за малолетни, Ворлинкин. Понеже майка им е възможно най-близкият кръвен роднина на децата.
— И кога проблемът стана мой… о, добре де.
Майлс-сан се усмихна широко. И самодоволно някак, реши Джин.
— Браво, Ворлинкин.
— За какво говорите всички? — внезапно нададе вой Мина.
Майлс-сан моментално заряза самодоволната си усмивка и клекна пред стола й.
— Време е да разтоварим част от багажа, да. Хм. Виж, Мина, моето правителство ме прати тук да проуча една от местните криокорпорации, защото подозираме, че върши лоши неща на една от нашите планети. Смятам, че майка ви би могла да отговори на част от моите въпроси или поне да ми даде интересна нова информация. Работата е там, че доктор Дърона — Рейвън-сенсей помаха дружески на Мина — случайно е един от най-добрите специалисти по криосъживяване, освен това работи за мен, което ме наведе на тази идея. Обаче, преди да организирам съживяването на майка ви, трябва да са налице три неща. Трябва да съм сигурен, че съживяването не крие рискове за здравето й, а мисля, че Рейвън може да се погрижи за това. Трябва да измисля как да отвле… как да стигнем до нея и да я вземем от мястото, където я държат сега, без да ни хванат, а това е по моята част и мисля, че ще мога да се справя. И трето, трябва да съм в състояние да я защитя след съживяването, за да не я арестуват и отведат отново, което би обезсмислило усилията ни, а това е работа на консул Ворлинкин.
Тази новина, изглежда, стресна Ворлинкин. Но когато Мина впи в него отчаяния си поглед, той й отвърна с нещо като усмивка, първата, която Джин виждаше да разведрява лицето му. Момичета! На него никой не му се усмихваше така, когато беше уплашен… най-много да получи някой троснат съвет и поглед изпод вежди.
— Което ме подсеща, Ворлинкин — продължи през рамо Майлс-сан с по-рязък тон. — Докъде се простира политическата и законова защита, която консулството може да предложи на мадам Сато, след като се разбере, че тя е, хм, на свобода? Консулството не е пълноправно посолство…
Ворлинкин отговори неохотно:
— От финансова гледна точка сме клон на ескобарското посолство. От законова обаче сме повече от консулство, защото сме единственото дипломатическо представителство на Бараяр тук. С други думи, казусът би бил… спорен.
— Спорните законови казуси се изясняват бавно, м-да. Което само по себе си може да свърши работа. — Майлс-сан стана и отново започна да крачи из стаята.
Мина се отпусна на въртящия се стол, разкъсвана между надеждата и объркването. Джин си даде сметка, че е стиснал юмруци, и бавно ги отпусна. Думите на Мина звучаха до безкрай в главата му. „Можеш да върнеш мама? Наистина ли? Наистина ли? Наистина ли…?“ За кого се мислеше този дребен галактик? Когато му беше казал, че е делегат на криоконференцията, но очевидно не беше лекар, а другите го наричаха „ревизор“, Джин беше стигнал до смътното заключение, че работата му е свързана със застраховки. Или със застрахователни измами, което звучеше малко по-интересно. Във всеки случай, изглежда, знаеше много за измамите.
— Да караме поред. Йоханес, с какви превозни средства разполага консулството?
Йоханес подскочи като зрител, който внезапно се е озовал в светлината на прожекторите.
— О, ами, официалната наземна кола, разбира се. Имаме и подемен ван. Имам и личен мотопед на въздушна възглавница.
— Подемен ван, идеално. В такъв случай утре ще вземем Джин и Рейвън, ще идем да приберем животинките на Джин и ще ги докараме в консулството, така че да не тревожат повече неговите мисли и моята съвест.
Джин вдигна поглед, разкъсван между вълнение и смут. Ама тези бараярци наистина ли смятаха да го задържат тук? От друга страна, щом щеше да си върне животинките и да е далеч от леля Лорна и училището, имаше ли значение къде ще живее?
— Моето консулство не е пригодено за менажерия — каза Ворлинкин.
— Не, не, няма да ви пречат, моля ви! — побърза да го увери Джин, изпаднал в паника при мисълта, че отново ще го разделят от животинките му. — Тук има много място. А и задната градина е оградена отвсякъде. Изобщо няма да ви пречат.
— И какви точно… не, няма значение. Продължавайте, лорд Воркосиган.
— Докато Джин събира поверениците си, ще запозная Рейвън със Сузе и компания и ще го заведа да огледа тамошната апаратура. С малко късмет ще избегнем необходимостта да превръщаме пералнята на консулството в инсталация за криосъживяване… — Макар че, ако се съдеше по тона му, подобно преустройство не би го спряло. — Да се надяваме, че старият комплекс разполага с необходимото. Не бих се изненадал, впрочем, защото мястото изглежда в добро състояние.