Джин се обади колебливо:
— Ако ще искате услуга от Сузе-сан, по-добре ще е да я хванете преди обяд. Докато още е трезва.
— Нищо работа — каза Майлс-сан. — После, ако техническите подробности са налице, можем да преминем към следващата фаза.
— И каква е следващата фаза? — попита консул Ворлинкин, и той разкъсван между няколко емоции, не на последно място — запленен. Приличаше на човек, който наблюдава катастрофа с наземна кола. На забавен каданс. И самият той — в колата.
— Следващата фаза е да се доберем до мадам Сато.
— Как?
— Първо ще трябва да проуча още малко нещата, за да съставя оптималния план. Според обществените архиви я държат в комплекса на „Нов Египет“ в Криополис, което е доста удобно за нас, между другото. — Устните му се изтеглиха назад в особена усмивка. — Почти като в доброто старо време.
Гвардеец Роик изправи разтревожено гръб и вметна напрегнато:
— А онази търговия с договори, за която спомена Рон Уинг? Дали не бихте могли просто да… знам ли, да я купите? Мирно и законно? — И след миг добави: — Или незаконно, но мирно?
Майлс-сан спря насред стаята, сякаш запленен от тази идея.
— Умно, Роик. Но тя не е обикновен криоклиент. Подозирам, че и най-малкият интерес, проявен към нея, ще вдигне криокорпорациите по тревога. — Поднови тегелите из стаята. — Но идеята ти е добра. Може да е от полза по-късно, в етапа на голямото разчистване.
Роик въздъхна.
— В идеалния вариант — продължи Майлс-сан — трябва да нагласим нещата така, че липсата й да остане незабелязана.
— Търговските криокамери са под постоянно наблюдение — каза Рейвън-сенсей. — Ще трябва да хакнем някак апаратурата. — Поколеба се, после продължи: — Или да заложим на ниските технологии и просто да пъхнем друг криотруп на нейно място. Така показанията ще останат непроменени. Няма как да установят разликата, без да отворят камерата и да разопаковат тялото.
Майлс-сан килна глава, също като Жиро сокола, когато оглеждаше някоя особено сочна мръвка.
— Старата игра на „тука има, тука нема“? Това… може и да свърши работа всъщност. Дали не бих могъл да заема резервното тяло от Сузе? Така де, там нямат недостиг на криотрупове.
Ворлинкин се задави.
— Имате ли представа колко закононарушения изредихте току-що?
— Не, но няма да е лошо да направиш списък, в случай че потрябва на адвоката ви. Това дори би могло да ускори малко нещата, ако се стигне дотам.
— Мислех, че имперските ревизори трябва да защитават закона!
Веждите на Майлс-сан литнаха нагоре.
— Това пък откъде ти хрумна? Задачата на имперските ревизори е да решават проблемите на Грегор. Мазните копелета от криокорпорациите се гласят да откраднат една трета от империята му. А това безспорно е проблем. — Въпреки усмивката на Майлс-сан очите му святкаха и Джин изведнъж си даде сметка, че дълбоко в себе си дребният галактик е адски ядосан. — Все още обмислям решението.
Джин се чудеше кой ли е Грегор. Застрахователният шеф на Майлс-сан?
Мина се беше преместила неусетно със стола си към неговия. Съвсем бяха забравили за нея, но после тя изхлипа задавено, което накара Ворлинкин и Майлс-сан да завъртят едновременно глави. Майлс-сан вдигна ръка и понечи да тръгне към нея, но после спря и даде знак на Джин. Притиснат до стената, Джин потупа несръчно сестра си по рамото, с което само отприщи сълзите й.
— Лорд Воркосиган, за бога, нека спрем за тази вечер — каза консул Ворлинкин. — Децата сигурно са уморени до смърт. И двете.
Последното да го беше премълчал, помисли си ядосано Джин. Сълзите на Мина сигурно бяха заразни, иначе защо ще го смъдят и него очите? Хич да не му бяха предлагали съчувствието си — за разлика от троснатите съвети и погледите изпод вежди, съчувствието, изглежда, подкопаваше решимостта му.
— Прав си, разбира се — каза веднага Майлс-сан. — Да вземат по един душ, после ще ги настаним в стаята на Роик. Той ще спи при мен. Чисти тениски вместо пижами. Четки за зъби?
Джин бързо-бързо откри, че увлечени в спор, Майлс-сан и Ворлинкин съвсем не са толкова страховити, колкото във внезапен пристъп на единомислие. Прагматичната дискусия на тема кой къде и как да си легне сложи край на сълзите. За Мина нощувката в сградата на консулството сигурно щеше да е по-голямо изпитание, отколкото за него, предположи Джин. Все пак той беше спал в паркове и в какви ли не странни кьошета при Сузе-сан. Тук удобства не им липсваха — Ворлинкин дори им даде готина звукова четка за зъби. Е, една за двамата, но пък така имаха повод да я заредят в стерилизиращия държач.