Най-накрая ги сложиха да легнат между чисти чаршафи в топла и тиха стая. Джин изчака вратата да се затвори и стъпките на възрастните да заглъхнат към долния етаж, после се надигна и запали нощната лампа. Мина отметна завивките и му помогна да извади от раницата кутията на госпожа Мурасаки. Наблюдаваше го бдително как вдига капака, та в кутията да влезе чист въздух, после, докато брат й пазеше тарантулата да не избяга, пусна вътре един от малките бежови молци, които бяха хванали по-рано. Джин затвори кутията и я остави на нощното шкафче между леглата им.
— Дали ще го изяде? — попита Мина, надничаше през капака.
— Не знам. Може би се храни само с жива плячка.
Мина смръщи замислено вежди.
— Има голяма градина отзад. На бас, че утре можем да хванем там разни буболечки.
Успокоителна мисъл. Джин легна и придърпа завивките си, а Мина се пресегна да угаси нощната лампа, преди издайническата ивица светлина под вратата да е докарала някой от възрастните.
След малко шепотът на Мина допълзя през мрака:
— Твоят галактик дали наистина може да върне мама, как мислиш? Никой друг не успя.
Опитвал ли се е някой изобщо? Джин нямаше представа. Майлс-сан, пъргав, целенасочен, енергичен и винаги нащрек, изглежда, щеше да се окаже опасен познайник. Мърлявото изгубено пиянде отпреди започваше да му липсва. Сега имаше неприятното чувство, че е пуснал на свобода природна стихия, която не може да спре, а фактът, че не знае дали изобщо иска да я спре, не му помагаше с нищо.
— Не знам, Мина — каза накрая той. — Мълчи и заспивай. — Обърна се към стената и се скри под завивките.
Роик последва консул Ворлинкин в обезопасената стая. Завариха негова милост потънал в дълбоко общение с комтаблото, Йоханес стоеше прав до него, а Рейвън кибичеше приведен над рамото му. Изглежда, проучваха архитектурния план на криокомплекса „Нов Египет“, изтеглен бог знае откъде. Добре беше, че негова милост най-после е решил да включи Йоханес, пък било и по необходимост. Подкрепление най-после! Обучено, макар и неопитно подкрепление, което, ако се съдеше по ококорената физиономия, в момента получаваше нагледен урок по тайни операции, на който инструкторите му от ИмпСи можеха само да завиждат.
Негова милост се завъртя със стола си към новодошлите.
— А, Ворлинкин, добре. Вашият секретар, Матсън — ще дойде на работа сутринта, нали?
— Да.
— Трудно ще скрием децата от него предвид скромните размери на сградата. Обясни му, че са защитени свидетели, които ги грози опасност. Това би трябвало да усмири любопитството му.
— А вярно ли е? — попита Ворлинкин.
— Не знам как си станал дипломат с тази твоя нетърпимост към лъжите. И между другото, предвид подготовката ти, очаквах да изразиш далеч по-голямо възхищение от пришките на госпожица Сато. И откъде изобщо идва това вселенско убеждение у всички дами, че здравословните неволи правят човек интересен? Ако съдя по дъщеря си Хелен, явлението се проявява на далеч по-ранна възраст, отколкото ми изглеждаше възможно.
— Относно опасността — каза Ворлинкин и си спечели възхищението на Роик с този категоричен отказ да вземе участие в лиричното отклонение на негова милост. Ако се съдеше по блясъка в очите, понастоящем негова милост беше точно толкова превъзбуден, колкото собствените му деца след някоя от неговите незабравими приказки за лека нощ. — Реална ли е? Защото в противен случай би било неразумно да държим децата далеч от настойниците им.
Негова милост, изглежда, поизтрезня.
— Може би. В момента водим разследване, което означава, че са налице редица неизвестни величини. Иначе не би имало нужда да разследваме, нали така? Лиза Сато е била отстранена от картинката по начин безцеремонен и ефективен, и с цената на усилия, които говорят за сериозна причина. Което на свой ред означава, че актът на съживяването й най-вероятно би изложил децата на риск… — Той се потупа с пръст по устните, потънал в размисъл. — Подозирам, че Джин бърка в преценката за чичо си и леля си. Той смята, че не са защитили майка му поради липса на ресурси и желание. Аз смятам, че някой им е взел сериозно страха.
— Хм — измърмори под нос Ворлинкин.
Колкото до Роик, той беше убеден, че с попадането си в орбитата на негова милост бедната замразена жена неволно е предизвикала серия неизбежни събития. Все едно да размахаш връвчица пред коте, че и по-зле. Той, разбира се, не би трябвало да обяснява тези неща на Ворлинкин — един гвардеец следва да е лоялен в мислите, думите и делата си. Но не и да е сляп…