Майлс се надяваше Айко да е единствената, която са изненадали. Макар че пристигането им едва ли би убягнало от вниманието на всяка що-годе свястна система за наблюдение, навесът на Джин щеше да им осигури известно прикритие от случайни погледи, особено на мъждивата утринна светлина. Поне дискретно, ако не и секретно.
— Вече мислех, че няма да се върнеш, и се чудех какво да прави с всичките тези гадинки. Но все пак си намерил Джин! — Ако се съдеше по погледа й, си беше мислила, че изобщо не е имал намерение да търси момчето.
— И двамата се забавихме по независещи от нас причини — обясни той. — Всъщност не аз намерих Джин, а той — мен, но вече така или иначе сме заедно. Много ти благодаря, че си се грижила за животинките му. Те са всичко за него.
Тя изсумтя, но явно й стана приятно, че усилията й не са останали незабелязани.
— Знам.
Джин се върна при тях след бърза инвентаризация на менажерията, която включваше и преброяване на кокошето население, и каза на Айко:
— Майлс-сан ми разреши да остана при него заедно с всичките си животинки. За известно време.
Веждите й се сбраха в една линия.
— Така ли?
— Да, и трябва да говоря за това с мадам Сузе — каза Майлс. При тази проява на добросъвестност Айко, изглежда, се поуспокои. — От Тенбъри разбрах, че сте нещо като асистент на медтехничката към инсталацията? — Ако всичко вървеше по план, скоро пак щеше да си има работа с нея, така че по-добре да й се подмаже, докато е време.
Айко едва доловимо настръхна.
— Помагам с почистването и така нататък. В лечебницата.
— Браво на вас. — Майлс махна към подемника и антуражът му се изсипа навън.
Тегобата с представянето му беше спестена от Джин, който пое нещата в свои ръце и се справи блестящо, много по-добре, отколкото би го направил Майлс.
— Това е Рейвън-сенсей, приятел от Ескобар, това е Роик-сан, той работи за Майлс-сан, това е лейтенант Йоханес, той е готин.
Айко се наведе и прошепна:
— Джин, не са полицаи, нали? Ако си имал глупостта да…
— А, не. Бараярци са. Галактици.
Айко прехапа устни, но май прие тази съмнителна гаранция. Въпреки това не свали поглед от тях, докато си разпределяха задачите — Йоханес и Роик щяха да останат при подемника, докато Джин се върне, за да надзирава товаренето на животните; Рейвън и Джин щяха да придружат Майлс.
— Редно е да дойда с вас — прошепна Роик в ухото на Майлс.
— Тези хора не са свикнали да приемат гости. Изнервят се, и с право. Нищо няма да постигна, ако им се стоварим на едро, а ти създаваш точно такова впечатление. — Майлс почука с пръст по комуникатора на китката си. — Ако ми потрябваш, ще ти се обадя.
Роик отвърна с Въздишката — познатата съкратена версия на обичайния за такива случаи довод.
Майлс и Рейвън последваха Джин по вътрешното стълбище. Айко вървя с тях до кухнята, където Майлс предвидливо спря за кана кафе и няколко чаши. Айко не ги изпусна от поглед, докато не поеха по стълбището към апартамента на Сузе.
Почукаха и докато чакаха някой вътре да откликне, Майлс каза на Джин:
— Предпочитам да я подхвана по моя си начин. Ще ти дам знак кога и ти можеш да се включиш.
Джин, който пристъпваше нервно от крак на крак, преглътна и кимна.
Бавно тътрузене от другата страна на вратата предизвести открехването й. Подпухналите очи на Сузе надникнаха през пролуката.
— Пак ли ти бе! — възкликна тя. — Мислех, че сме се отървали от тебе веднъж и завинаги. — Примижа към Джин. — И от двама ви. — Погледът й се премести върху Рейвън. — Ти пък кой си?
— Рейвън Дърона от Ескобар — отговори с готовност Рейвън. — Приятно ми е.
— Той е приятел — каза Майлс. — Приятелите винаги са добре дошли — добави и размаха каната. — Може ли да влезем?
— Ами… — Неохотно, но без да отделя очи от каната с кафето, Сузе отстъпи. Беше със същите провиснали черни дрехи като преди; сигурно спеше с тях. Стаята все така миришеше на отделение по гериатрия. Сузе отиде при прозореца и намали скъпернически поляризацията — пропусна само оскъдна доза утринна светлина, — после махна на Майлс, каната, чашите и придружителите му да се настанят кой където свари.
— Намерил си си портфейла, виждам — подхвърли тя и седна срещу тях. По знак на Майлс Джин се разбърза да налее кафе.
— Да, също багажа и приятелите си. Върнах се да поговорим по работа.
— И каква ще да е тази работа? Благодаря, Джин.
— Аз съм нещо като следовател.
Чашата на Сузе наби спирачки на път към устните й. Сбръчканото й лице застина в израз на паника.
— Но нямам нищо общо с кибуанските власти — добави Майлс.