— Застрахователни измами — вметна Джин в желанието си да я успокои. — Той не е полицай. Нито лекар или адвокат, нищо че е бил на онази конференция. Рейвън-сенсей е докторът.
При това неочаквано описание Майлс вдигна вежди. Явно трябваше да обясни на момчето какво точно стои зад титлата „имперски ревизор“, но засега и тази интерпретация щеше да свърши работа.
— Не точно, но не и далеч от истината. Всъщност кибуанските власти са обект на разследването ми, а не негови поръчители. Нямам никакъв интерес в прекратяването на вашата дейност. Дори напротив, бих искал да се възползвам от инсталацията ви. За което, надявам се, няма да съжалявате, нито ти, нито твоите хора.
Сузе го изгледа с присвити очи над чашата си; после най-сетне отпи.
— Основната ни грижа тук е да не привличаме ничие внимание.
— Аз също не искам да привличам внимание, уверявам те.
Сузе се облегна назад и стисна сбръчканите си устни.
— Какво, искаш да замразиш някого нелегално? И да ме подкупиш, за да взема тялото на съхранение? — Тонът й беше забележително неутрален и не даваше никаква представа одобрява ли Сузе подобна постановка на нещата, или напротив.
От друга страна, предположението й беше дошло твърде бързо, наготово някак… възможно ли бе Сузе да предлага такава услуга — на местния подземен свят, да речем? Имаше ли си Кибу-дайни подземен свят? Освен буквалния, разбира се, в който Майлс беше успял да се загуби. И дали това не беше източникът на иначе необяснимото спокойствие, с което се ползваше нелегалният криокомплекс? Защото и престъпните босове като всички останали искат да измамят смъртта. Макар че по-логично би било да си изградят собствена нелегална инсталация. За лични нужди — да, но за съхранение на всичките си „служители“? Да не говорим, че анонимните чекмеджета долу несъмнено бяха за предпочитане пред оловни тежести и давене в най-близката река като дискретен начин да се отървеш от враговете си. А и така престъпните босове биха могли да поправят една иначе непоправима грешка, допусната поради недомислие или невярна информация. „Да скриеш труп на Кибу е направо детска игра…“ — помисли Майлс, после побърза да сръчка мислите си далеч от това очарователно отклонение.
— Правили ли сте такива услуги и преди? — попита той предпазливо.
Сузе вдигна рамене. При вида на неговото смущение тревогата й беше отстъпила временно.
— И да съм, бих ли ти казала?
— Няма нужда да знам — увери я Майлс. О, искаше да знае, разбира се, но пък той искаше да знае всичко. — Всъщност нуждаем се от противоположното. Искаме да направим частно криосъживяване. За което е необходима подходяща апаратура. И дискретност. Смятам, че тук бихте могли да ни предложите и двете.
Виж, това вече я свари неподготвена. Челюстите й задъвкаха на празен ход и тя отпи от кафето, за да прикрие объркването си, после изкриви лице в гримаса и нареди:
— Джин, донеси ми лекарството от шкафа.
Джин скочи, отиде до шкафа и се върна с познатата четвъртита бутилка. По знак на Сузе я отвори и й наля — доста по-малко от обичайното, забеляза Майлс. Стори му се, че и Сузе забеляза оскъдната доза, но не се оплака, а остави момчето да си седне.
— Криосъживяване? И как ще стане?
— Доктор Дърона е изтъкнат специалист по криосъживяване. Ако вашата апаратура отговаря на изискванията му, бихме искали да я наемем.
Дълга пауза, после:
— Колко?
— Мислех да ти предложа нещо, което не се купува с пари. Ако ни позволиш да използваме инсталацията ви, за да съживим нашия, хм… клиент, и в замяна на дискретността ти, разбира се, Рейвън ще извърши първокласно съживяване на друг кандидат по твой избор.
Долната челюст на Сузе увисна и тя потъна назад в стола си. След миг промълви:
— Ах, ти, дявол такъв…
„Парите биха свършили работа — помисли Майлс. — Но някои неща са по-ефикасни.“
Сузе врътна глава към Рейвън.
— И колко точно го бива докторчето?
Преди да отговори, Майлс разкопча сивата туника и бялата си риза.
— Това — каза той и плъзна ръка по паяжината светли белези — ми е спомен от иглена граната, прицелена безпогрешно и почти от упор. Преди десет години. Съживяването ми е дело на Рейвън. — Е, в интерес на истината, Рейвън само бе асистирал, но натрупаният през изминалото десетилетие опит компенсираше тази малка неточност. — Гарантирам, че вашите наличности в сутерена не могат да се сравняват с това от гледна точка на медицинско предизвикателство.
Сузе отклони поглед, докато Майлс се закопчаваше.
— Старостта е по-бавна от иглените гранати — каза накрая, — но е много по-усърдна.
— Това, уви, е вярно — каза Рейвън, — макар че има едно-две неща, които могат да помогнат. Предлагам мадам Сузе да състави списък с половин дузина кандидати, които да огледам и сортирам според степента на увредите. Това би трябвало да гарантира възможно най-задоволителния резултат.