— М-м — проточи тя. Ръката й се вдигна към гърдите и се спря на сърцето. — Хм.
Джин, неспособен да се сдържа повече, избухна:
— Моля те, Сузе-сан! Позволи им!
Веждите й пролазиха нагоре като стоножки.
— Тебе пък какво те грее, момче?
Джин стисна устни и погледна умолително Майлс.
— Сигурна ли си, че искаш да знаеш? — попита Майлс.
Сузе беше достатъчно умна да се поколебае миг-два, преди любопитството й да надделее над здравия разум.
— Ми да.
Майлс даде знак на Джин, който само това чакаше.
— Майлс-сан обеща да върне майка ми! — извика момчето.
Лицето на Сузе се сгърчи от ужас.
— О, и си въобразяваш, че ще избегнеш нежелано внимание, господин междузвездни следователю? Лиза Сато привлича вниманието като магнит!
— Накрая може и да привлечем вниманието, признавам, но не към вас — спокойно каза Майлс. — Веднага щом състоянието й се стабилизира, ще я отведем в бараярското консулство при двете й деца. Нищо няма да сочи към вашия комплекс.
— Да бе! Сякаш онези, дето я замразиха, няма да обърнат земята, за да разберат кой я е размразил! И ще се изсипят право в моя скут, който не е достатъчно голям за тях, това ти го гарантирам аз!
— Да, но първо ще трябва да минат през мен. Планът е… — Майлс се поколеба. Истината бе, че още нямаше план. Мушване в мрака, по-скоро. А на какво щеше да налети острието му, още не беше сигурен.
— Какъв? — настоя Сузе.
— Планът е да им създам други тревоги. — Хвърли поглед към Рейвън. — Много е важно какво ще ни каже мадам Сато и колко скоро ще е в състояние да го направи. Самият аз имах силно изразена криоамнезия. И неприятно продължителна.
— Спомням си — каза Рейвън. — Може да е била неприятна, но не продължи чак толкова дълго. В твоя случай времето ни притискаше. Колкото до мадам Сато… е, на този етап не мога да дам никакви гаранции.
Майлс кимна, в знак че е разбрал — както казаното, така и премълчаното, — след това отново се обърна към Сузе.
— Ще трябва да те помоля за още една услуга. Бих искал да заема от вас един криотруп.
— Какво по… — избухна Сузе, после смекчи тона и промени смисъла: — по-точно имаш предвид?
— Женски криотруп, петдесетина килограма. Най-младият, с който разполагате. Нещо друго, Рейвън?
Рейвън поклати глава.
— Това би трябвало да е достатъчно.
— Ще имаме грижата тялото да не пострада по начин, който би затруднил бъдещото му съживяване — продължи Майлс, като се надяваше, че казаното не изглежда твърде самонадеяно.
— Това гаранция ли е, галактико?
— Процедурата няма да е изцяло под мой контрол, но ако всичко върви по план, тялото не би трябвало да пострада по какъвто и да било начин. — „Надявам се.“ — При тайна операция хората… поемат рискове.
Рейвън примижа… аха, може би паралелът не беше най-подходящият, особено след гледката на голите му гърди.
— Кога?
— Скоро. Може би тази нощ и не по-късно от утре вечер.
Ноздрите на Сузе се издуха в последен пристъп на колебание.
Майлс вдигна два пръста.
— Две криосъживявания по ваш избор.
Сузе въздъхна.
— Вървете да говорите с медтехничката. Вристи Танака. Джин ще ви заведе. Ако успеете да я убедите… макар че сигурно ще успеете… Говорите ли, говорите. Уморих се.
Майлс побърза да стане, преди да е прекалил с гостоприемството й. Току-виж си променила решението.
— Благодаря, мадам Сузе. Обещавам, че… — „че няма да съжаляваш“ беше прекалено дори по собствените му стандарти — ще е интересно — каза накрая.
Тръгнаха си, сподирени от сумтенето на Сузе.
Лечебницата се намираше на втория етаж в старата сграда за прием на пациенти. Джин ги преведе през двойна врата в коридор с няколко стаи, които очевидно бяха в работен режим, ако се съдеше по болничната миризма. Пред една завариха Тенбъри — стоеше облегнат на стената със скръстени ръце, а в краката му стоеше малко подемно пале.
— Джин! — възкликна той видимо доволен. — Чух, че си бил изчезнал! — На Майлс като че не се зарадва толкова. — Пак ти. — Рейвън изгледа със смръщени вежди.
— Идваме при Танака-сан — обясни Джин. — Важно е.
— Заета е в момента — Тенбъри посочи с палец вратата зад себе си, — но скоро би трябвало да приключат.
Рейвън проточи врат да надникне през тясното стъклено прозорче на вратата.
— А, правят криоподготовка? Бих искал да хвърля един поглед.
— Рейвън-сенсей е доктор. От Ескобар — подхвана старата песен Джин. Тенбъри, изглежда, се смути и понечи да каже нещо, но Майлс почука и това сложи край на споровете.