Отвори намръщена жена с тъмна повехнала кожа. За разлика от набитата къдрава Сузе, беше тънка и с права бяла коса, но по възраст си приличаха, реши Майлс. После откри още една разлика — в липсата на алкохолни пари. Жената погледна Джин и лицето й грейна.
— А, намерили сте Джин! Щом си тук, кой се грижи за животинките ти, момко?
— Никой, Танака-сан. Но това е спешно. Сузе-сан ни праща.
Майлс изчака Джин да свърши с представянето, в което момчето ставаше все по-добро, след това пое щафетата:
— Уговорихме се с мадам Сузе да използваме инсталацията ви за частно криосъживяване, стига доктор Дърона да одобри апаратурата. Може ли да влезем?
— Ха! — възкликна жената и отстъпи встрани, като измерваше с поглед Рейвън. Майлс се зачуди дали не бе трябвало да намачка дрехите на Рейвън, да му разроши хубавата коса и да го полее с джин, за да се слее поне малко с обстановката, вместо да стряска хората с безупречната си външност. Твърде късно.
На маса край стената в дъното лежеше голото тяло на крехък старец — отбит в страничен коловоз точно преди да пресече границата между живота и смъртта, помисли си Майлс. Метнат през кръста чаршаф запазваше отчасти достойнството му, доколкото оставаше достойнство на човек, закачен към тръбички и зависещ от милостта или капризите на други хора. Черепът му беше увит в студен компрес, който да ускори охлаждането на мозъка. Бистра течност се вливаше по тръбички в двете каротидни артерии. Друга, по-широка тръбичка, включена към вена на бедрото, отвеждаше наситено розова течност към ниска ваничка със сифон и чучурче, от което течеше тънка струйка вода, която да улесни отмиването на отпадната течност. Ако се съдеше по промития цвят на въпросната течност и по белезникавия цвят на кожата и на ноктите, кръвта в тялото беше заменена почти изцяло с криоразтвор.
Айко стоеше до масата и наблюдаваше процеса. Явно беше чула нещо от разговора при вратата, защото вдигна глава и попита развълнувано:
— Лекар? Ще получим истински лекар?
Майлс побърза да стъпче тази надежда, преди да са й пораснали зъбки.
— Само за малко. Като приключите тук, ще ви обясним всичко.
Джин зяпаше с широко отворени очи. „Колко ли смущаваща е тази гледка за едно дете — помисли си Майлс, — особено ако я вижда за пръв път?“ Самият той я намираше за смущаваща въпреки личния си опит с криозамразяването. Или точно заради него? За пръв път се запита дали баща му не е приел новината за близката му среща с иглената граната като изкривено повторение на старата история с кървавата смърт на принцеса и графиня Оливия. „Като се видим следващия път, трябва да му се извиня и за това.“
— Не изглежда много сложно — промърмори на Рейвън.
— Сложността е в консервационния разтвор — обясни Рейвън — и в множеството му съставки. На теория поне. Вие откъде вземате криотечността, мадам Танака?
Възрастната медтехчика разтегли лице в суха усмивка.
— Концентратът идва от складовете на няколко местни болници. Два-три пъти годишно болниците изхвърлят консумативите с изтекъл срок на годност. Разреждаме го с вода, която дестилираме тук.
Майлс вдигна високо вежди.
— Това, хм… редно ли е? От медицинска гледна точка?
Рейвън сви рамене.
— Фирмите производителки обикновено са доста консервативни по отношение срока на годност, така че — да, не би трябвало да има проблем.
Всъщност, даде си сметка Майлс, тук не ставаше въпрос за избор между пресни консумативи и такива с изтекъл срок на годност, а между консумативи с изтекъл срок и никакви. Поредното напомняне, че си има работа с незаконна, паразитна дейност, впила смукалца в корема на една функционираща икономика, без която не би могла да съществува. Разбира се, ако икономиката-гостоприемник функционираше по-добре, от паразитната дейност изобщо не би имало нужда.
Апаратурата край масата за подготовка примигна, в знак че процесът е завършил. Айко изтегли тръбичките, затвори с лепенки входните и изходните разрези и се зае да втрие специално масло в сухата старческа кожа. Медтехник Танака й помогна да напъхат тялото в прилепващ найлонов калъф, после с помощта на Тенбъри го прехвърлиха върху палето и метнаха отгоре един чаршаф, което рязко засили приликата с обикновен труп. Тенбъри насочи палето към вратата.
— Искаш ли да ми помогнеш, Джин? — подхвърли обнадеждено през рамо, но Джин поклати решително глава и не помръдна от мястото си. Тенбъри въздъхна и подкара палето навън.
Айко се зае с почистването, Рейвън се облегна на един плот, а Майлс си намери столче, на което да седне. Медтехничката стоеше със скръстени ръце и слушаше със смръщена физиономия обясненията на Майлс, които не се различаваха принципно от пледоарията му пред мадам Сузе, плюс тежък акцент върху факта, че офертата му се ползва с нейната пълна подкрепа и благословия. И тъй като Танака, изглежда, имаше слабост към момчето, Майлс отпусна юздите на Джин, който охотно вложи своя дял от сърцераздирателни молби.