В резултат на тази масирана офанзива към края на общото им изложение притесненията на Танака изглеждаха по-скоро технически, отколкото политически.
— Инсталацията за съживяване не е отваряна от години. Повечето апаратура е била изнесена още при официалното закриване на комплекса, а останалото си е заминало по-късно.
Откраднато, заложено или продадено, предположи Майлс.
— Но все пак разполагаме със… хм. Най-добре да ви заведа горе да видите сами.
Е, поне не ги отряза категорично. Дотук добре.
— Точно затова съм довел Рейвън — побърза да я увери Майлс. — Сузе каза… това първото й име ли е, или второто, между другото?
— И двете — отвърна медтехничката. — Сузан Сузуки.
— Отдавна ли работите с нея?
— От самото начало. Схемата е наше дело — мое, на Сузе и на сестра й, която беше асистент на контрольора. Тенбъри привлякохме малко по-късно.
— Той е бил доста по-млад по онова време, нали? Трябвало е спешно да се специализирате в криоподготовката, това е ясно, но имахте ли някакви планове и за другата ключова процедура — за съживяването?
Тя се изсмя горчиво.
— По онова време не вярвах, че ще издържим и година, преди да се озовем в затвора. Гледах на дейността ни най-вече като на обречен протест. А после започнаха да прииждат бездомниците, които бяха по-отчаяни и от нас. Вече нямаше начин да бием отбой. Не можехме да ги предадем и ние, както ги бяха предали всички останали.
— Светът се крепи на онези, които не бягат от работа — съгласи се Майлс.
Танака изгледа Айко, която беше приключила с почистването и следеше внимателно разговора им.
— Добре казано. Айко и една нейна възрастна роднина имали гостилница. Всичко вървяло добре, после… обичайното. Старицата се разболяла, медицинските сметки ги разорили, гостилницата затънала в дългове, изгонили ги, за да разпродадат имуществото, и… те се озоваха при нас. Айко така и не беше завършила училище, но изглеждаше работлива, така че я взех да ми помага. — Трудолюбивата, но плаха Айко никога не би издържала приемните изпити в колеж за медтехници, какво остава да го завърши, разсъждаваше мълчаливо Майлс. Което само по себе си придаваше качествено нови измерения на термина „нелицензиран“ по отношение на това място.
— Нали щяхме да заведем Рейвън-сенсей горе? — подсети ги Джин.
Качиха се на горния етаж, където навремето очевидно се бе помещавало действащо отделение по криосъживяване с цялата необходима апаратура, с половин дузина операционни зали, стаи за реанимация и за интензивно лечение. Сега отделението беше тъмно, прашно и изпразнено откъм апаратура, но една от операционните зали все още функционираше, поела ролята на лазарет, където медтехник Танака приемаше онези пациенти, чиито проблеми изискваха нещо повече от антибиотичен мехлем, хирургическо лепило и здравен съвет. Танака и Рейвън се впуснаха в енергична техническа дискусия, в която, за щастие, не се долавяше песимистичен уклон, и скоро пратиха Джин да доведе Тенбъри за допълнителна консултация.
— Кой е собственик на това място? По документи? — обърна се Майлс към медтехничката, докато чакаха Джин и Тенбъри. — След обявяването на фалит и прекратяването на дейността градските власти би трябвало да сложат ръка върху собствеността на основание просрочени данъчни задължения.
— Собствеността се смени на два пъти през годините. Колкото до градските власти, те не го искат по същата причина, поради която настоящият собственик не може да смени предназначението му, горкият наивник. Върху имота има значителни тежести във вид на дължими обезщетения за две или три хиляди изоставени криотрупа. Въпросният собственик е строителен предприемач, който купи комплекса изключително изгодно — или така поне си мислеше, докато не откри какво върви с него. Засега Сузе му е стъпила на врата. Имаме опасения, че ще реши да драсне клечката на комплекса като най-лесен начин да си реши проблема, затова си отваряме очите.
— Доста несигурна ситуация.
— И винаги е било така. Караме от ден за ден. Не е за вярване колко далеч може да стигне човек по този начин.
Рейвън следеше разговора с интерес и изобщо не изглеждаше ужасен, отбеляза си Майлс. Е, той беше получил образованието си на Джаксън Хол все пак. Хипократовата клетва, ако изобщо беше чувал за нея, едва ли присъстваше като нещо повече от бележка под линия в тамошните учебници.