С появата на Тенбъри техническата дискусия се поднови. Тримата отидоха да огледат положението в другите стаи и огледът протече под тревожния акомпанимент на трясък и ругатни. Джин започна да нервничи и Майлс го прати на покрива да се включи в товаренето на менажерията си. Когато шумната инвентаризация най-сетне приключи и Рейвън се върна, Майлс попита:
— Е? Става или не става?
— Става — каза Рейвън. — Няма да мине без малко предварителна подготовка, но тези хора явно са свикнали да импровизират. А и препятствията от физически характер се компенсират от възхитителна липса на документация за попълване.
— Кога ще имаш готовност да приемеш пациентката? Иначе казано, за кога да планирам аз отвличането й? Имай предвид, че ще ми трябваш при подмяната на телата, в случай че възникнат проблеми от медицински, а не от оперативен характер. Какво, между другото, е отношението ти към евентуалната вероятност да те арестуват?
Рейвън вдигна рамене.
— Дори ти да не успееш, брат ти със сигурност ще ме измъкне. Колкото до първия ти въпрос — можеш да извършиш подмяната по всяко време. Дори да се забавим с подготовката, мадам Сато спокойно може да изчака на склад тук.
— Тя може да чака, но моето време не е еластично до безкрайност. — Едно, че вече нямаше търпение да се прибере у дома, и второ, че не се знаеше каква консерва с червеи ще се изсипе в чинията му покрай съживяването на мадам Сато. Ръчичките го сърбяха да разбере.
— Ти по-добре се върни с хлапето в консулството. Като гледам, тук ще работим до късно — продължи Рейвън. — Когато приключим, ще се прибера в хотела си с градския транспорт.
Майлс посочи китката му и комуникатора, който му бяха дали в консулството.
— Първо се обади да докладваш. По обезопасения канал. А за градския транспорт забрави. Ще пратя Йоханес да те вземе.
— Всъщност… — почна Рейвън колебливо. — Май така или иначе ще трябва да мина през консулството. Мога ли да използвам обезопасения ви теснолъчев сигнал, за да се свържа с шефа си на Ескобар?
— С Лили или с Марк?
— И с двамата. Макар че нямам представа къде е лорд Марк в момента. Ти знаеш ли?
Майлс поклати глава.
— Бизнесът му се разраства с невиждана скорост. Може да е къде ли не във възлената връзка. Какво, искаш да си уредиш съдебната гаранция предварително?
— Е, и това е идея, но най-вече искам да докладвам за някои неща, които открих тук и които може да представляват интерес за „Дърона Груп“.
— Ако имат връзка с моето разследване, държа да ме уведомиш в детайли. А и да нямат, пък държа.
— Разбрано.
Майлс му махна да се залавя за работа и пое обратно по дългия път през мазето към покрива на Джин.
Докато разтоварваха подемния ван, консул Ворлинкин излезе да види какво става в задната му градина. Мина изтича пред него, сграбчи с писък Късметлийка и зарови лице в меката й козина.
— Късметлийке! Мислех, че си умряла! — Старата сива котка издържа стоически прегръдката, после решително се измъкна от ръцете й. — А мишките, Джин? И те ли са тук?
— Да — каза Джин и й показа клетката. — Джини и повечето от децата й.
— Красавец — каза Ворлинкин, докато оглеждаше от благоразумно разстояние вързания за стойката си сокол. — Чудя се как още не е изял пилетата. — Гали и Вейка, които лейтенант Йоханес освободи от транспортната им кутия, притичаха с кудкудякане покрай краката на консула, после забавиха крачка и с видимо недоумение зяпнаха тревната площ, топла и зелена под обедното слънце.
— Ами, кокошките могат да се защитят и сами. Но когато пилетата бяха по-малки, го държах вързан на стойката. Сега пак ще трябва да го вържа, докато не стопли, че тук е новият му дом — каза Джин, без да сваля очи от гвардеец Роик, който разтоварваше предпазливо терариумите и ги редеше на стелажа, който носеха от покривното му скривалище. Тук, на завет до задната стена на къщата, скрити под стрехата и защитени от градинските зидове, дърветата и храстите в двора, стелажът и обитателите му би трябвало да са в безопасност почти толкова, колкото и под брезентовия навес при Сузе-сан.
— Котки и плъхове на едно място? — продължи Ворлинкин. — Кое е следващото, лъвове и агнета?
— Мишки — поправи го строго Джин. — Хубаво би било да имах и един лъв… Късметлийка е прекалено мързелива да тормози големите мишки, а малките ги държа в клетки с капаци — обясни той и се огледа със задоволство. — Понеже всичките ми животинки вече са при мен, можеш да задържиш госпожа Мурасаки — щедро предложи той на сестра си.