Тя се нацупи.
— Но Късметлийка наполовина е моя. Никога не е била твоя, ако искаш да знаеш, нищо, че ти я открадна.
— Не съм я откраднал, а я спасих от леля Лорна — припомни й Джин.
Късметлийка се отри в глезените на Ворлинкин — маркираше си го като своя собственост — и по чистите му панталони остана следа от сиви косъмчета. Той се наведе разсеяно да я почеше по гърба и тя се изви безсрамно под ръката му.
Мина вдигна умолителен поглед към него.
— О, сър, може ли да държим Късметлийка в къщата? Докато свикне, че си е у дома? Котките се губят, да знаете!
Свел поглед към лицето на Мина, Ворлинкин попита неохотно:
— Има ли хигиенни навици?
Мина кимна енергично.
— Ще сложа тоалетната й в моята стая!
— Мокрото помещение до кухнята ще свърши работа — каза той. — Двамата с Джин… е, грижите за котката сигурно ще ви се отразят добре.
Майлс-сан мина покрай тях и попита:
— Всичко наред ли е, Джин?… Добре, защото Йоханес ми трябва. — Обърна се към консул Ворлинкин. — Ще слезем в обезопасената стая. Остава да уточним някои детайли. — По негов знак Роик зае обичайното си място до рамото му.
— Значи още не сте се отказали от плана си?
Майлс-сан отвърна с усмивка:
— Гъвкавост, Ворлинкин. Това е ключът. — После влезе в къщата, като размахваше бастуна. Джин и Ворлинкин го изпратиха с погледи.
Ворлинкин изрече на глас неоформената мисъл, изплувала в главата на Джин:
— Това успокоително ли трябваше да прозвучи?
11.
Според Роик най-подходящото време за кражба на замразени трупове беше в полунощ и по време на гръмотевична буря. Освен другите очевидни предимства на такъв план светкавиците биха обяснили евентуалните аномалии в захранването, причинени от техните действия. Уви, близкото бъдеще не вещаеше подходящи студени фронтове, така че заедно с Рейвън, негова милост и Йоханес — който отново управляваше подемния ван, — Роик се озова пред внушителния вход на „Нов Египет“ посред бял ден. Разбира се, впечатлението, че статуите с кучешки глави от двете страни на портата ги следят с изрисуваните си очи, беше плод единствено на въображението му.
Йоханес беше въоръжен с изографисано парче свитък и две малки цветни аранжировки във водни тубички, но не се наложи да прибягва до тях — охраната им махна да минават.
— Какво става, по дяволите? — промърмори Роик.
— Свиждане — обясни спокойно негова милост. — По това време на деня достъпът е свободен и охраната не тормози роднините на клиентите, които се явяват и евентуални бъдещи клиенти на корпорацията. Обратното би било глупаво, а и това не е военен обект все пак. В „Нов Египет“ едва ли имат сериозни притеснения за сигурността. Най-много някоя дребна кражба, при това извършена по-вероятно от служител, а не от посетител. Или вандализъм — но не посред бял ден. В най-лошия случай някое изпълнение в стила на НОНН — но те най-вероятно биха изчакали твоята нощ с гръмотевична буря.
Роик изсумтя недоволно и разкърши рамене във възтясната болнична униформа — XL, моля ви се, — която Рейвън и медтехник Танака бяха изнамерили отнякъде, вероятно от същото място, което беше източник и на част от медицинските консумативи, които ги чакаха във владението на мадам Сузе. Негова милост беше със същата униформа, размер XS, възширочка в неговия случай, с навити ръкави и крачоли. Униформата на Рейвън му прилягаше съвършено. Йоханес беше цивилен, с ежедневно кибуанско облекло, каквото носела местната средна класа — така поне обясниха на Роик.
Ванът мина покрай пирамидалното фоайе на сградата с приканяща градинка в египетски стил отпред и изобилие от каменни сфинксове, продължи покрай табелката, указваща пътя към приемното отделение за предварително замразени клиенти, чийто вход се намираше откъм задната страна на сградата, където нямаше градинки и сфинксове, и стигна до дискретен страничен вход за служебно ползване.
— Така, тук слизаме — каза негова милост. — Не се мотайте, но и да не ви личи, че бързате.
Като се стараеше да не му личи, че се е разбързал — но и без да се мотае, — Роик помогна на Рейвън да отвори задната врата на вана и да извади подемното пале. Стек празни кутии за медицински консумативи прикриваше продълговатата форма на фризерния чувал, както упорито го наричаше за себе си Роик. Всъщност си беше чувал за трупове, но специален, предназначен за кратко транспортиране и направен така, че да запазва съдържанието си при криотемператури в продължение на два дни, стига да не се наруши целостта му. Всичко това му го беше обяснил Рейвън и Роик трябваше да признае, че чувалът е много по-малък, удобен и незабележим от портативна криокамера. Йоханес обърна вана и тръгна да търси паркинга за посетители, където да ги изчака, а негова милост поведе палето и придружителите му към автоматичната врата, която се отвори пред тях без възражения.