Негова милост свери местоположението им с холокартата в личния си комуникатор и ги поведе по коридорите. Разминаха се с трио клюкарстващи служители и с една възрастна двойка, явно посетители на път за кафенето, което Роик надуши пътьом, но никой не прояви интерес към тяхното пале. На свой ред Роик се постара да не поглежда през рамо. След още два завоя и няколко етажа по-надолу с товарен асансьор се озоваха в подземен коридор, който свърши пред заключена двойна врата — първото сериозно препятствие дотук.
Негова милост отвори една от кутиите, извади специалния си комплект — на стандартно въоръжение в ИмпСи плюс някои подобрения — и коленичи пред електронната ключалка. После взе, че измърмори: „Боже, от доста време не съм го правил. Дано не съм му забравил цаката…“, което изобщо не прозвуча насърчително. И така минута-две, през които Роик откачаше от притеснение и току поглеждаше през рамо, а Рейвън чакаше невъзмутимо. Накрая вратите се отвориха толкова безшумно, че Роик се стресна. Негова милост вирна самодоволно брадичка.
— А, браво. Добре стана, че не са наложи да повреждам ключалката. Колкото по-малко следи оставим, толкова по-добре.
Покани ги с любезен жест като някакъв умопобъркан салонен управител, който придружава почетни гости до най-хубавата маса в ресторанта, изчака палето да мине и спокойно затвори вратата.
Коридорът от тази страна беше значително по-тъмен. И недовършен, с изненада забеляза Роик, което добави още една тревога към изобилието от налични притеснения — че може да налетят на строителни работници. От друга страна, строителните работници сигурно си носеха лампи, така че щяха да ги видят отдалече. Под пирамидалната сграда горе лежаха три подземни нива. Около централните помещения на всяко имаше система от коридори, оформящи четири вписани един в друг квадрата с радиални връзки през центъра на всяка от страните. Макар геометрията на коридорите да беше твърде правилна за лабиринт, Роик остана с усещането, че тук е лесно да се изгубиш. Колко ли по-неприятно е да се скиташ с часове в истински лабиринт, при това в пълен мрак, както се беше случило на негова милост?
Завиха при следващия свързващ коридор. Негова милост броеше под нос разклоненията, после, когато централните помещения изникнаха пред погледа им, устните му се разтегнаха в усмивка. Кратко изчакване, докато негова милост се справи с един електронен панел за достъп, направи няколко внимателни сметки и кимне доволно, и поеха по друг свързващ коридор, завиха надясно и се озоваха в един от по-дългите и по-широки коридори на вписаните квадрати. Тук довършителните работи бяха приключили, имаше си и осветление, а покрай стените се редяха стелажи с функциониращи криочекмеджета.
— Не изглежда особено шикозно — промърмори Роик.
— Това са евтините „парцели“ — обясни негова милост. — Ако искаш предницата на чекмеджето ти да е с махагонов фурнир и медна дръжка — или златна дори, — „Нов Египет“ предлага и тази услуга, но на горните нива.
Дори тук обаче до много от чекмеджетата бяха прикрепени малки джобове за лични приношения от сорта на миниатюрни шишенца с вино, шоколадчета и догорели благоуханни пръчици. Най-често в джобовете имаше цветя, пластмасови, копринени, но и истински — някои свежи, други тъжно повехнали и спаружени в пресъхналите си вазички.
— Тук — каза негова милост, наби спирачки и проточи врат към едно чекмедже на най-горния ред. — Прочети ми номера, Рейвън.
Рейвън прочете многоцифрения номер два пъти.
Негова милост го свери внимателно с данните в комуникатора на китката си и заяви:
— Това е.
След което маскировъчните кутии се сдобиха с ново предназначение, или поне една от тях, която негова милост използва вместо стъпенка, за да стигне до чекмеджето, да огледа ключалката и да прикрепи към нея специалния си шперц с марката на ИмпСи.
— Така — измърмори и скочи от импровизираното столче. — Когато лампите угаснат, направете размяната.
После извади фенерчето си и се отдалечи.
Рейвън си сложи изолирани медицински ръкавици, даде други на Роик и се наведе да разпечата дългия чувал. Тялото вътре беше на дребна и слаба старица, обвита с нещо като прилепваща найлонова ципа. Благодарение на дебелия слой мехлем по кожата й и на скрежа, който моментално покри изложената на стайна температура найлонова повърхност, безпомощната й голота беше милостиво прикрита. Роик включи фенерчето си миг преди осветлението в коридора и зелените индикатори на чекмеджетата да угаснат. Понеже нямаше начин да отворят едно чекмедже, без това да бъде отразено от апаратурата в централната контролна зала, бяха стигнали до компромисното решение да подадат фалшив сигнал за отварянето на пет хиляди чекмеджета едновременно.