— Готово — каза Рейвън.
Роик натисна бутона за отключване и затаи дъх. За щастие, ключалката изщрака послушно. Той издърпа дългото чекмедже, сякаш отваряше някакъв дяволски шкаф с класьори за папки.
В чекмеджето имаше тяло на жена, също обвито в найлонова ципа, която на свой ред се заскрежи моментално. Роик свъси притеснено вежди, защото тази ципа беше по-различна — по-тъмна и подсилена с нещо като ситна мрежа. Призовал куража си, Роик пъхна ръце под тялото и го вдигна. Дори през ръкавиците замразената жена сякаш изсмука ударно топлината му. Остави я внимателно на пода, Рейвън провери прикрепеното към ципата етикетче с името, после двамата наместиха тялото на старицата в опразненото гнездо. Чекмеджето се плъзна по жлебовете си и се затвори с тихо щракване.
Фенерчето на негова милост се подаде иззад ъгъла, след него се появи и главата на негова милост. Роик му махна, че всичко е наред, и негова милост кимна и изчезна. Двамата с Рейвън тъкмо запечатваха чувала с новото попълнение, когато лампите светнаха отново. Роик се протегна, отстрани внимателно електронния шперц от ключалката на криочекмеджето и го прибра в комплекта на негова милост. След това се зае да нареди кутиите върху чувала, като се чудеше кога точно екипът по поддръжката ще цъфне, за да провери какво е предизвикало проблема със захранването.
Негова милост се върна и ги подкара по коридора. Очите му светеха като индикаторните светлинки на криокамерите и Роик си даде сметка, че негова милост всъщност искрено се кефи на безумната им лудория. „Е, хубаво е, че поне един от нас намира ситуацията за забавна.“ Рейвън изглеждаше в обичайното си добро настроение, сякаш всеки ден си имаше работа с измами от подобен мащаб, което не беше вярно, както Роик знаеше много добре. Роик преглътна шумно и се приготви за спринт, когато до слуха му стигна жужене на асансьор и приглушени гласове откъм коридора към централните помещения, но не се наложи, защото групичката им стигна до най-външния квадрат, преди някой да се е развикал.
Скоро се озоваха при познатата им вече двойна врата към подземната част на комплекса. Негова милост спря колкото да я заключи и да се обади на Йоханес. Когато излязоха навън, лейтенантът вече отваряше задната врата на подемния ван. Палето с „консумативи“ изчезна безшумно в търбуха на подемника. Роик си отдъхна чак когато напуснаха комплекса и се вляха в следобедния трафик.
Негова милост си погледна комуникатора и каза доволно:
— Шестнайсет минути.
Рейвън пак беше седнал на предната седалка до Йоханес, което беше разумно, защото от всички присъстващи те двамата изглеждаха най-нормално според местните стандарти. Йоханес караше бавно, но не твърде, точно според инструкциите. Понеже задните седалки бяха свалени, за да се отвори място за необичайния им товар, Роик седеше срещу негова милост с чувала на мадам Сато помежду им и беше готов да се пресегне и да го прихване, ако Йоханес направи някой внезапен завой. Рейвън го беше уверил неколкократно, че благодарение на криоразтвора и защитните мехлеми криотруповете не са чупливи и няма да се строшат като ледено кубче при първото сътресение. Но все пак…
Пътуваха в мълчание. Накрая Роик го наруши.
— Всичко това ме подсеща за сержант Таура — каза тихо. — Всички тези хора получават правото да умрат с надежда за бъдещето, а тя — не. Защо? Бяхме там, в клиниката на Дърона, всичко беше готово и нямаше да струва чак толкова…
Таура беше спомен от наемническото минало на негова милост и кариерата му в отдела за тайни операции на ИмпСи преди иглената граната и увредите при криосъживяването да го извадят завинаги от този бизнес. Също като Рейвън и другите клонинги Дърона, Таура беше продукт на джаксънианското генно инженерство; за разлика от тях обаче, тя беше единственият оцелял от неуспешна прототипна партида супервойници. Успяла да избяга от Джаксън Хол, Таура се присъединила към наемническата флотилия на негова милост, където, по думите на негова милост, доказала качествата си на супервойник. Уви, нейните създатели бяха подсигурили авторското си право, вграждайки в прототипите си предпазен механизъм на генетично ниво — без помощта на лекарите от медицинския екип на „Наемниците от Дендарии“ и по-късно в клиниката на Дърона Таура трябвало да умре от старост на двайсет стандартни години. Роик я беше виждал два пъти — срещи, които нямаше да забрави никога, — първия път на сватбата на негова милост, втория, когато с негова милост бяха пътували до Ескобар, за да се сбогуват с нея в хосписа към клиниката на Дърона.