Негова милост въздъхна.
— И аз, и ти, и Роан, и Рейвън, всички се опитахме да я убедим. Дори застраховката й като член на „Дендарии“ да не го покриваше, щях да извадя пари от джоба си, не че Дърона биха ми позволили, разбира се. Щяха да се погрижат за нея безплатно, защото все още се чувстват задължени и на нея, и на всички дендарийски наемници заради бягството си от Джаксън Хол. Но Таура не искаше и да чуе.
„Какво, да се събудя бог знае къде и кога, пак да съм си изрод, а всичките ми приятели да ги няма?“ — беше отвърнала тя на умоляващия я Роик с онзи пресекващ, изтънял от болестта глас, който толкова не й отиваше. „Ще си намериш нови приятели!“ се оказа слаб аргумент, който не стигна до нея през изтощението на сриващия се метаболизъм.
Роик поклати тъжно глава.
— Можехте да го направите въпреки всичко. След като Таура загуби съзнание, можехте да изискате криоподготовка. — Бог му беше свидетел, че негова милост не се свенеше да престъпва волята на разни хора.
Негова милост сви рамене, отрезвял от общия спомен.
— Можех, но това би обслужило нашето желание, а не нейното. Таура предпочете огъня пред леда. Това поне мога да го разбера без проблем. Кремацията при висока температура унищожава ДНК-то.
Таура нямаше предпочитания къде да разпръснат праха й, стига да не е на Джаксън Хол, затова негова милост реши да погребе урната й във фамилното гробище във Воркосиган Сърло, откъдето се откриваше чудесна гледка към дългото езеро — задача, с която негова милост и Роик се заеха лично.
— Никой не трябва да умира от старост на трийсет години — промърмори Роик. — И най-малко огнено момиче като Таура.
Негова милост, изглежда, се замисли.
— Чудя се, ако научните проекти против стареенето на „Дърона Груп“ или друг някой се увенчаят с успех, дали смъртта на триста или на петстотин ще изглежда също толкова преждевременна?
— Или на две хиляди — каза Роик в опит да си го представи. Чувал беше, че някои бетанци и сетаганданци живеели до двеста години, но тяхното здраве го гарантираха генетично още преди зачеването. Научно постижение, което с нищо не можеше да помогне на обикновените хора, които вече се бяха родили.
— Чак на две хиляди едва ли — каза негова милост. — Преди години някакъв вманиачен статистик изчислил, че дори да се премахнат всички причини за естествена смърт, средностатистическият човек ще го докара максимум до осемстотин стандартни години, преди да го сполети смъртоносна злополука. Което навярно означава, че някои ще се прецакат на осемнайсет, други на хиляда и осемстотин, така че пак ще е въпрос на късмет. Същото равновесие, но на различен принцип.
— Което ни връща към темата за отказващите.
— Наистина. Щом богът, когото почитат, е чакал милиарди години да се родят, значи няколкостотин години живот отгоре едва ли биха имали значение за него. — Негова милост впери поглед навътре към някаква усукана неговомилостивска вселена. — Хората открай време се тормозят има ли живот след смъртта, а още никой не се е запитал има ли живот преди раждането. Или за вероятността изобщо да не се е родил. Така де, ако съседният сперматозоид беше спечелил състезанието, можехме да се родим като собствената си сестричка… Макар че тогава тя не би имала брат, значи… не бихме липсвали на никого.
Понеже на горното не съществуваше възможен отговор, от който да не го заболи главата, Роик запази мълчание. Скоро наближиха провисналите порти към владенията на мадам Сузе.
Минаха много часове, докато повишат вътрешната температура на Лиза Сато от стойностите на дълбоко криосъстояние до точката на замръзване. Майлс прати Йоханес в консулството, а с напредването на нощта с Роик решиха да подремват на смени в една стая срещу импровизираната лаборатория за съживяване, която Рейвън и медтехник Танака бяха спретнали в старата сграда за прием на пациенти. Рейвън и Танака също дежуреха на смени през нощта. Призори на следващия ден дойде ред за начало на критичните процедури — изпомпването на стария криоразтвор и бързото му подменяне с десетки литри, или толкова поне се сториха на Майлс, нова синтетична кръв. Колкото повече кръв преливаха в безжизненото тяло, опнато на хирургичната маса, толкова по-окуражителен ставаше цветът на кожата — от землисто сиво към топлия оттенък на слонова кост. Криотечността се изливаше в канализацията.