Ако разполагаха с време и оборудване, и най-вече с тъкан от пациентката, която да послужи за образец, можеха да отгледат кръв, която да е генетично еквивалентна на собствената й. В синтетичната кръв липсваха характерните бели кръвни телца, произвеждани от тялото на пациента, затова съживеният трябваше да прекара в пълна изолация неопределен период след края на процедурата, докато костният мозък успее да запълни имунологичния дефицит. Майлс беше прекарал тази фаза в състояние на изкуствено предизвикан сън, но пък при него травмите от хирургически и друг характер били несравнимо по-големи, обясни Рейвън, и оздравяването изисквало повече време. Благодарение на усилията на Айко изолаторът беше почистен и готов да приеме пациентката.
Рейвън така и не се ангажира с ясен отговор кога пациентката ще е в състояние да отговаря на въпроси, с което успя да влуди Майлс. Категоричен беше единствено по въпроса, че правото на първо посещение се пада на децата й. Последното Майлс не го оспори — така де, какъв по-добър стимул биха могли да предложат на бедната жена, който да впрегне волята й за по-бързо възстановяване?
Майлс имаше огромно желание да помогне и не спря да си предлага услугите, но когато наближиха повратната точка в процедурите, Рейвън го отпрати решително на едно столче в другия край на стаята с маска през устата. Ръбовете на маската моментално приеха формата на лицето му, без да се втвърдяват неприятно, а специално обработените пори на тъканта филтрираха дори миниатюрните по своите размери вируси. Въпреки това Майлс не беше докрай убеден, че Рейвън е прибягнал до маската единствено от съображения за стерилност. Затова, когато Рейвън измърмори: „По дяволите… това не е нормално“, Майлс прехапа устни вместо да се разврещи.
Не за дълго обаче. Когато Рейвън и медтехничката не добавиха нищо повече, заети с разни непонятни неща около хирургичната маса, Майлс не издържа и попита:
— Какво не е нормално?
— Няма латентна електрическа активност в мозъка — каза Рейвън миг преди Майлс да е повторил въпроса си по-високо. — Вече би трябвало да се появи… Танака, дай да пробваме с добрия стар електрошок.
Главата на Лиза Сато се беше сдобила с нещо като плувна шапка с изобилие от електроника и сензори, прилепнала плътно към омазаната й с криогел тъмна коса. Рейвън направи нещо с контролния си монитор и от шапката се разнесе звук, толкова остър, че Майлс се стресна и едва не падна от столчето. Рейвън се мръщеше на показанията. Несъзнателно сякаш, ръката му хвана безжизнената ръка на пациентката и започна да я масажира.
— Затвори изходната система — каза Рейвън, внезапно и без обяснения, и медтехничката побърза да се подчини. Лекарят отстъпи крачка назад. — Не се получава.
Майлс усети как му се завива свят, сякаш всичката му кръв се беше смъкнала в краката.
— Рейвън, не можеш да спреш. — „Мили Боже, точно с това не можем да се провалим. Онези бедни деца си чакат майчицата. Обещах им…“
— Майлс, направил съм над седем хиляди съживявания. Не е нужно да ръчкам още половин час трупа на бедната жена, за да съм сигурен, че е мъртва. Мозъкът й е инертна маса на микрониво. — Рейвън въздъхна, обърна гръб на масата и почна да сваля маската и ръкавиците си. — Не е нужен опит като моя, за да прецениш кога е налице лоша криоподготовка. А тази жена са я подготвили много лошо. Вината не е моя. Нищо не мога да направя. Нищо не бих могъл да направя, нито аз, нито някой друг, нито тук, нито в най-добрата клиника за криопроцедури. — Рейвън беше човек сдържан и с високо самообладание и драматичните жестове му бяха чужди, но и без да мята с ругатни ръкавиците си през стаята, емоциите се четяха на лицето му — още по-страховити заради яркия контраст с характерната му ведрост.
— Убита… така ли мислиш? — попита Майлс.
— Нещата могат да се объркат и без чужда помощ. Всъщност най-често става именно така. Нищо че ти винаги си склонен да подозираш зъл умисъл.
— Но не и в този случай, струва ми се.
Рейвън стисна устни.
— М-да. Бих могъл да направя аутопсия… — „След като се овладее“, разчете неизреченото Майлс. — Да разбера какъв точно е бил проблемът при подготовката. Съществуват няколко варианта. Още в началото вискозитетът на разтвора ми се стори необичаен… — Той замълча за миг. — Нека се изразя по друг начин. Адски много държа на аутопсията. Искам да знам как точно са ме насадили на този провал. Защото не обичам да ми правят номера. Мразя да ми правят номера!
— И правилно — изръмжа Майлс, смъкна се от столчето, свали с ядно движение маската си и тръгна към хирургическата маса и нейния ням товар. Изкуственото кръвообращение все още поддържаше измамно жизнения цвят на кожата. Рейвън посегна разсеяно към помпата и я изключи. Тишината беше болезнена.