„Да се свършва по-скоро.“ Тръгна решително към вратата и я отвори широко.
Джин, Мина и Ворлинкин влязоха един след друг покрай него. Консулът му хвърли поглед, който изобщо не гореше от любов. Когато наближиха масата, Джин стисна другата ръка на Ворлинкин. За кого другиго да се вкопчи в този шеметен миг?
Децата гледаха ли, гледаха. А после Мина свъси объркано вежди; Джин вдигна въпросително поглед към Майлс.
С нещо средно между гняв и презрение, Мина отстъпи назад и каза:
— Това не е мама!
12.
Майлс успя някак да си захлопне устата, преди да е изтърсил идиотското „сигурна ли си?“. По лицата и на двете деца нямаше и следа от колебание.
— Тогава кого… — задави се той, извъртя се и зяпна първо Рейвън, а после и покритото с чаршаф тяло на масата — току-що… — Е, „убихме“ би било несправедливо и неточно. Както и много обидно за разстроения специалист по криосъживяване. — Кого… — За щастие, изглежда, никой не очакваше от него да довърши изречението.
— Номерът отговаряше — каза Рейвън. — Поне според твоята информация.
Значи или Майлс беше записал грешния цифров код от информационната банка за криосъхранение — което беше изключено, — или кодовете бяха разменени. От някого. По някаква причина. С цел прикриване на информация? За да защитят замразената Лиза Сато от кандидат-похитители в лицето на нейните поддръжници или на откачалки като НОНН? Или от Майлс… не, никой на Кибу-дайни не би могъл да предвиди, че някакъв любопитен имперски ревизор от Бараяр ще прояви подобен интерес. Или просто е станала грешка? И ако е така… Майлс си представи милионите криочекмеджета в, под и около Нортбридж, да не говорим за другите градове, и гемиите му потънаха. Вероятността никой да не знае къде точно е прибрана Лиза Сато беше толкова ужасна, че мислите му се дръпнаха като опарени.
Или… — и тази мисъл, за разлика от предишната, беше толкова привлекателна, че Майлс затаи дъх — или някой го е изпреварил, воден от същата идея. В който случай… Не. Преди въображението му да се е разбесняло съвсем, би било добре да го закотви поне с няколко факта. Реални факти при това, а не пипалца от крехки дедукции с множество разклонения.
Пое дълбоко дъх с надежда да поуспокои бесния си пулс.
— Така. Добре. Да започнем с онова, което подлежи на проверка. Най-напред трябва да установим самоличността на тази бедна, хм, клиентка. Имай това предвид, когато правиш аутопсията, Рейвън. Аз се връщам веднага в обезопасената стая на консулството, за да… — Майлс млъкна, прекъснат от Ворлинкин, който се окашля многозначително и зловещо.
А после кимна към Джин и Мина. Децата се бяха вкопчили едно в друго, пребледнели и мълчаливи. Майлс не беше сигурен как да разчете поведението им — като израз на страх или на гняв, — но поне не плачеха. Така или иначе, Ворлинкин сигурно беше прав — кофти би било да обсъждат пред тях грозните подробности на една аутопсия, нищо че не майка им щеше да бъде неин обект. Собственият му опит показваше, че децата се делят на две категории — болезнено чувствителни и забележително кръвожадни; а понякога, което не преставаше да го удивява, едно и също дете можеше да изпадне и в двете крайности в рамките на един ден. Което сякаш важеше и за жените, а в този ред на мисли — опитът на човек с жените явяваше ли се един вид упражнение за бъдещите му отношения с деца? Уви, сега нямаше време да размишлява по този въпрос. Размаха ръце и подкара Ворлинкин и ремаркетата му към коридора.
— Съжалявам, съжалявам — повтаряше глуповато. — Обещавам ви… — по дяволите, наистина трябваше да разкара този израз от речника си, — че ще продължа да търся майка ви. Проблемът току-що стана изключително интересен. Ъъ, труден, тоест. Малко по-труден стана, това е. Просто ми трябва още информация, по… — „Трябва ми още информация, по дяволите“ беше любима негова мантра, утешителна като стар приятел. Някои препятствия си бяха просто препятствия. Други бяха възможности, които ти се стоварват на главата, маскирани като непреодолими пречки. Изпреварвайки информацията, която тепърва предстоеше да събере, той вече бе определил сегашната ситуация като препятствие от втория тип. Е, това все пак е предимството на опита — висока степен на увереност, че не грешиш, малко преди да си се издънил жестоко…