— Но какво ще стане с нас сега? — попита Мина.
Джин добави разтревожено:
— Няма да ни върнете при леля Лорна и чичо Хикару, нали?
— Не. Поне на първо време. Засега консул Ворлинкин ще ви върне в консулството, докато не постигнем някакъв напредък с всичко това или…
— Или? — пришпори го Ворлинкин.
— Ще постигнем напредък. — „Само дето не знам къде ще ни отведе той.“ — Аз ще поостана тук още малко, а после всички ще дойдем при вас в консулството. Ворлинкин, като се приберете, пусни лейтенант Йоханес по информационните дири на доктор Лейбер, онзи, който е бил свързан с групата на Лиза Сато преди година и половина. Нека направи предварително проучване в мрежата. — Не беше кой знае каква следа, но с друга не разполагаха. Чудеше се колко ли разпространено е това име на Кибу. Е, скоро щяха да разберат.
Ворлинкин кимна и подкара децата. Джин се огледа, сякаш съжаляваше за изгубеното си убежище. Мина хвана консула за ръката, което го накара да потръпне видимо — навярно от чувство за вина, което обаче издържа мъжки. Всичко това очевидно беше стресиращо за децата. „Мамка му, то за мен е стресиращо, та какво остава за тях.“
Роик, с омачкани дрехи и подути от съня очи, подаде глава през вратата на импровизираното спално помещение отсреща и примижа след тримцата, които тъкмо завиваха към стълбището.
— Чух гласове. Какво става?
Майлс го осведоми накратко за последното развитие на нещата. Когато Роик разбра, че ювелирно са похитили грешно тяло, изражението му напълно оправда очакванията на Майлс. Но пък човек трябваше да е прекарал доста време в компанията на гвардееца, за да придобие усет към всички нюанси на невъзмутимост, които лицето и стойката му бяха в състояние да предадат. Дали пък нямаше някаква тайна гвардейска школа, където ги учеха на това? Или занаятът се предаваше от майстор на чирак? Гвардейски командир Пим беше майстор, но Роик бързо го настигаше.
— Между другото — каза Роик, нещо, което Пим не би направил поради наличието на точно дозирана невъзмутимост, която да го изрази без думи, — ако бяхте сложили точка, когато още печелехте, тоест точно след Уинг, сега щяхме да пътуваме за Бараяр.
— Е, сега не мога да сложа точка — отвърна троснато Майлс.
— Това го разбирам, милорд. — Роик го последва с въздишка в лабораторията.
Рейвън беше разчистил излишното и се готвеше за следващата стъпка. Медтехник Танака подреждаше комплект страховити инструменти на един поднос до хирургическата маса. Погледна към новодошлите и каза:
— Сега ще получим ли обещаните безплатни криосъживявания?
— Да, разбира се — отвърна автоматично Майлс. — Нали използвахме вашата инсталация. — Беше донякъде изненадан, че Танака още им има доверие след неуспешната процедура, но явно беше съгласна с анализа на Рейвън за причините. Не добави: „А може и пак да прибегнем до услугите ви“ — станал бе по-предпазлив. Със закъснение.
Рейвън потропа с пръсти по масата и прегледа инструментите. После попита:
— Как искаш? Да пратя проби за анализ в някоя лаборатория, или да измъдря нещо тук?
— Кое ще е по-бързо и кое — по-добро?
— Ако искам да си свърша добре работата тук, ще трябва да повикам хора от ескобарския си екип. Това би отнело повече време, отколкото ако изпратим проби във външна лаборатория. И при двата варианта съществува риск да привлечем излишно внимание. Колкото до качеството на анализа — не би трябвало да има съществена разлика.
— Хм. Инстинктът ми подсказва да не замесваме външни хора, докато не стане поне приблизително ясно с какво си имаме работа. Виж какво можеш да направиш сам, след това ще преценим. Работната ми хипотеза гласи, че става въпрос за съзнателна размяна, осъществена някъде през последната година и половина. Ако разберем коя е тази жена и откъде се е взела, това би ни насочило към човека, който я е разменил с Лиза Сато. — „Или пък не.“ — А съществува и вариант телата да не са били разменени впоследствие, а тази жена да е била замразена вместо Лиза Сато още в самото начало. Ако случаят е такъв…
Рейвън смръщи вежди.
— Мислиш, че майката на Джин и Мина може още да е жива и на свобода? Защо не се е свързала с децата си тогава?
— Знам ли? Ако за тях е било по-безопасно да я мислят за замразена…
Рейвън се намръщи още повече.
— Е, аз мога да кажа едно — намеси се Танака, наведе се, вдигна парче найлонова ципа от кошчето и го вдигна към светлината. — Тази жена не е била замразена вместо онази, която търсите. Не и през последните осемнайсет месеца, във всеки случай. Такива ципи отдавна вече не се използват.
Тримата се обърнаха едновременно към нея.
— Колко отдавна? — попита Майлс. — И откъде знаеш?