— Когато съм бил съвсем малък — отбеляза Роик, който гледаше иззад тях, — съм си мислел, че всеки кльощав старец, когото виждам, е дядо ми. Сигурно е било много неудобно за хората.
— И все пак — каза Майлс-сан. — Джин, виждал ли си някой от тези мъже в компанията на майка си? Дори да не си говорил с него и да не знаеш името му, а само да си го виждал?
Джин поклати глава.
След дълго колебание Мина посочи кльощавия.
— Този. Може би. Другият е прекалено дебел.
— Може след това да е напълнял — обади се Джин в тон с общия дух на разговора.
— И сто снимки на различни мъже да й покажете — каза Роик, — явно детето не си спомня, милорд. Подвеждате свидетелката.
— Ако се налагаше да търсим сред всички трийсетгодишни старци на Кибу, това без съмнение би било вярно — каза Майлс-сан. — За щастие, разполагаме с други фактори, които да ограничат търсенето. — Той посочи дебелака. — Този доктор Лейбер е акушер-гинеколог в репликаторна клиника в един от северните квартали. — Пръстът му се премести към кльощавия. — Този доктор Лейбер е биохимик, който работи за криокорпорация „Нов Египет“. Местоработата му, плюс факта, че показанията на Мина не го елиминират, го поставя начело на моя списък със задачи.
— А какво стана с теорията ви, че онзи тип е избягал? — попита Роик. — Този Лейбер не ми прилича на активист. Така де — добра заплата, акционни опции, криозастраховка. С други думи, човек, който е верен на компанията си.
Майлс-сан се облегна назад и потърка брадичката си.
— Това е проблем, вярно. Но може да съм сбъркал с първата си догадка.
Роик го изгледа с килната настрани глава, което незнайно защо предизвика широка, пък макар и краткотрайна усмивка върху лицето на Майлс-сан.
Йоханес и Рейвън-сенсей бяха приключили с ДНК скенера при масата и се бяха преместили при сателитното комтабло. Рейвън-сенсей каза:
— А! Имаме ли сканиране на лицето й? Взех пръстови отпечатъци, но… не, май няма да ни трябват, нали така.
Майлс-сан се оттласна назад със стола си и се завъртя.
— Какво открихте?
Роик се наведе да погледне.
— Ами да, това прилича на нашата пациентка. Вижте скулите. И ушите. И бенката над лявата вежда. Тази снимка сигурно е правена малко преди да я замразят.
— Аз пък изобщо не й забелязах ушите… — Майлс-сан грабна бастуна си, стана от стола и се приближи до другото комтабло.
Джин се вмъкна между възрастните да погледне. Разликата между това живо усмихнато лице и неподвижния труп, който бяха видели на хирургичната маса, беше толкова голяма, че отново му се пригади. И тяхната майка ли щеше да изглежда толкова чужда, ако наистина беше умряла?
— Добре, в този файл има всичко — каза Рейвън-сенсей. — Биографични данни, медицинско досие, дата на криоподготовката… е, данните за договора и финансовите условия явно са в друг файл. Алис Чен, горката жена. Поне името й научихме.
— Бързо се справихте — каза Майлс-сан. — Браво.
— Клиентските бази данни са повече или по-малко достъпни за широката общественост — обясни Йоханес, но все пак се поизпъчи малко от похвалата. — Кажи-речи всеки може да получи информация — адвокати, учени, които правят демографски проучвания, лекари и дори обикновени хора, които искат да научат нещо повече за родословното си дърво. — Облегна се назад и впери поглед във формуляра, чийто образ висеше над видплочата. — Изглежда, е била замразена преди четиридесет и пет години. Това е добре, защото по-старите бази данни, тези отпреди стотина години и от по-рано, не са толкова пълни, по една или друга причина.
— О, да, когато работех за… така де, преди да ме назначат за имперски ревизор, по различни поводи установих, че тази планета е предпочитан източник на фалшиви самоличности, непроследими при това — каза Майлс-сан. — Всъщност бях чувал за Кибу-дайни само в тази връзка. — Примижа и посочи един от редовете. — Каква, по дяволите, е тази непроизносима многосрична дума?
Рейвън-сенсей погледна къде сочи.
— Тежко заболяване на кръвта. Може би затова е решила да легне в криокамерата по-рано от нормалното.
— Дали това е причината за смъртта?
Рейвън-сенсей поклати глава.
— Не, не би трябвало да се отрази на съживяването. Разбира се, след това лечението би било задължително.
— А би ли могла да го получи? Ефективно лечение, имам предвид?
— О, да, това заболяване вече се лекува успешно.
— Което ни връща на основния въпрос — каза Майлс-сан. — Какво прави замразена преди половин век жена в криочекмеджето на Лиза Сато с нейното етикетче на крака? Ясно е, че не се е озовала там на собствен ход. Сгрешените цифрови кодове на чекмеджетата в базите данни може да са резултат от неволна грешка, но проклетото етикетче говори за физическа размяна.